Ще говоря за феминизмa.


Феминизмът не е съвсем лошо нещо. Все пак хората преди нас, живели в някои точки на света са имали крещяща нужда от него. Жените са били ползвани за частна собственост, търгувани – продавани ...

Виждам нещата как стоят в наши дни обаче. Обаче!

Виждам разводи, виждам жени тропащи с крак, виждам мъже – неуверени, повърхностни... Повечето жени се научиха да приемат секса като даденост, нужда....средство? Какво се случва всъщност?

Нека се съсредоточим върху основната цел на феминистичното движение – равноправие на жените в обществото. Днес трябва да сме изключително благодарни за миналите събития, които са ни извоювали възможността за един пълноценен живот. Но в 21ви век, нещата съвсем са излязли от първоначалната идея. Навсякъде е пълно с умни жени, които са толкова умни, че забравят за основното си призвание. И то е - да са жени. Може да избираме от най-различни занимания: образование, професия, практически курсове, спорт и т.н. Даже много жени се справят паралелно с няколко от горепосочените съвсем добре. Но няма курс за това как да бъдеш жена (ако има, то определено не го посещават жени). Няма разбира се, защото това е заложено в нас. Та ние сме жени! Но просто сме го оставили на заден план. Не ме разбирайте погрешно, самата аз имам големи амбиции в професионален план. Единственото, което не трябва да си позволявам е да пренасям всичките си успехи в личен план.

Ако приемем, че има някакво разпределение на задълженията в семейството, то за жената според мен се пада не леката задача на помощник. Понякога и доста често тази роля е много по-трудна и крехкото женско рамо се превръща в основен стълб и сигурност. Много примери ми идват на ум, такива които ме заинтригуваха и накараха да се замисля върху проблема с липсата на баланс в семейните отношениета.

Един от тях е взет от Библията, когато Бог вече е създал човека, Той казва: (Битите 2:18) Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

Не е ли доста интересно?

Друг пример е този с отбора. В един отбор, за да бъде успешен - трябва да има един капитан, който да взима крайните решения, който да дава посока и настъвления. Но също така, той трябва да притежава най-добри физични данни и умения. Един губещ отбор може би има неподходящия капитан.

По прoизход и предназначение ролята на жената е задкулисна, допълваща. И сега трябва да кажа – това не значи, че е по-малко важна! В отношението между мъж и жена, взаимно ролите се допълват и това ги прави еднакво важни. Всяко 'навлизане в чуждата територия' всъщност ограбва нас самите.

Това е най-голямото предизвикателство за модерната жена – да остане такава. Има ли по-грозна гледка от властна жена, командваща мъжът си? Мога да гарантирам, че този модел на поведение може да доведе до развод, до непозволени връзки или други проблеми.

Искам да виждам повече жени, които успяват да замълчат, когато са ядосани, които се въздържат от мнението си и оставят избора на главата на семейството, вместо да повишават тон и да командват. Такива жени способни да помагат на съпрузите си, вместо да хленчат и да искат да им се угажда.

Мисля, че най-голямото удовлетворение би дошло, когато изпълняваме истинската си роля в живота. А всичко останало бих разтълкувала като подготовка за нея или като екстра.

Insaia

Facebook Comments

9 коментарa :

Анонимен каза...

Не искам да се заяждам, напротив - много харесвам сайта. Но все пак, при все че постоянно се говори колко неграмотно е днешното поколение, а в това число и медиите, мисля, че е редно да оправдаем обратното. Би следвало заглавието да е "феминизмА".
Благодаря за вниманието. =)

Анонимен каза...

Забележката по-горе е правилна.Имай само това е забележката...

Анонимен каза...

Аз пък в правописните и стилистични грешки няма да задълбавам, но...Сериозно?! Феминизмът позволява на жените да градят кариери, да ходят на курсове и да тормозят мъжете си? :-D
Ужас! Бързо, бързо, обратно зад кулисите, преди мъжът ти да е разбрал, че пишеш по блогове!

insaq каза...

Приемам забележката! Извинявам се за неправилното членуване, надявам се съдържанието да компенсира :)

А относно последния коментар - красотата е и в отношенията между хората. Това, че сме активни и успешни е прекрасно, но нека бъдем и успешни като жени, все пак сме се родили, за да бъдем такива :)

Dimana каза...

Споделям напълно изложеното в съдържанието. Усетих се, все едно е излязло от моята опитност до момента, защото се състезавах с мъжете, професионално, в личния живот, по едно време беше - всички мъже са слаби, не стават... Не, просто сме различно устроени!

На сегашния етап от живота си смятам, че няма нищо по-хубаво от това да си жена и да се радваш на всичко, което ти носи тази роля, отредена ти от природата!

svetlina каза...

Аз пък да кажа, че от съвсем скоро се опитвам да бъда нечия жена и че... ами, когато успях съвсееем лекичко да го подбутна в правилната посока, така че да се чувства добре на работното си място и сам да го е постигнал, бях абсолютно щастлива и горда със себе си. По-щастлива, отколкото когато ме приеха във всички университети, отколкото когато шефът ме хвали или сестра ми ми звъни за съвет.
Да бъда жена е нещото, което ми харесва. Пък.

Анонимен каза...

Хм... Неудобно е някак си - толкова десетилетия, че и векове, жените са се борили да имат възможността да правят това, което и мъжете (ако искат), и сега ние, мързеланите от 21 век, да се наврем обратно зад кулисите (разбирай "кухненската завеска"), и да рЕдим на ушенце на мъжО разни семейни интрижки... И на мен ми е тежко да се осъществявам във високостресова среда, да продавам времето и енергията си за повече пари, да балансирам между професионалното осъществяване и запазването на моята женственост и човечност, пък и да съвместявам всичко това с грижите за себе си и дома си. Но съвсем няма да тръгна да обобщавам, че било добре за женския и мъжкия пол да заличат с лека ръка всички борби на жените - айде и да гласуваме да спреме, та да станем съвсем задкулисни? Светлина, по-голям успех от всички лични твои успехи било да изманипулираш мъжа да заеме именно избраното му от теб работно място??
О, и не разбрах: като какво трябва да приемам секса - щом не като нужда, даденост, средство? Като божествено откровение свише или що?

PS. освен това, "командваща мъжЪТ си"??

svetlina каза...

:) Е, личи си, че коментарът идва от жена :) Която романтично вярва, че гласовете ни в изборите се броят за нещо :) Но пък да, ето такава ни е природата на жените - да си разказваме приказки и да си тупаме юрганите. Пък която иска повече, да си го вземе, копче няма да й кажа.

insaq каза...

Искам да обърна внимание на това, че всъщност зад кулисите се подготвя и наставлява представлението. Там се решава кой след кого ще излезе на сцената, какъв костюм ще облече, кога да светне прожектора, след коя дума да започне музиката....

Ако трябва да задълбая в тази метафора - акотьорите получават овациите на публиката, но не по-малка е работата на режисьора, който стои зад тях :)
И все пак.. метафората е излишна.

Относно секса:

Нека проверим мотивите си.

Ако е „просто“ нужда, следва „просто“ да набавяме... (Не мисля, че всеки би се принизил до такива потребности)
Ако е „просто“ даденост, следва „просто“ да го получаваме без значение, с кого, кога..
Що се отнася до това дали е средство ... има много такива тактики. И аз съм се уверила, че те наистина продават. Няма да давам примери, но ще кажа, че който е в този бранш, той намира начин да се рекламира (предизвикателно облекло, флирт... или за най-лесно и бързо - предладгане на съответните условия)
Секса е продължение на нещо, ако изпреварва всичко е нещо близко до .. нищо всъщност.
Не задоволява нито нуждите, нито желанията. Оставя незадоволеност, която после приема удобното определение „нужда“.

Публикуване на коментар