За добрите хора...



Да обичаш, когато те обичат е човешко. Да мразиш, когато те обичат е жестоко. Да обичаш, когато те мразят е велико!

Коледа е. Няма по-подходящо време да говорим за доброто. Или по-точно за добрите хора.


Улавям се, че все по-често ми правят впечатление негативните страни на хората. Гневя се и се дразня от човешката злоба и лошотия. Забелязвам я все повече и въпреки че ми е трудно и дори невъзможно да й се противопоставя, някак все това ми се набива на очи. И сякаш тези ми наблюдения смазват и оставят на заден план по-важните, добри и положителни неща, изпълващи ежедневието ми. Да, вярно е, че тях все по-рядко ги има, но за щастие все още се срещат. Затова точно сега искам да пиша за по-различните хора. Съхранили в себе си добродетелите, които в последните години прогресивно се пренебрегват. От нас хората. Озлобени и изпълнени с негативизъм. Смачкани и подтиснати от трудностите в живота си. Забравили що е прошка, сърдечност и човешко отношение. Искам да пиша за тези хора, които са дар за света, в който живеем. Пример за великодушие, благородство и огромна доброта. Чудя се точно как да формулирам мнението си за тях и как да изкажа възхищението и благодарността си за това, че ги има в живота ни и смятам, че за всеки човек ще е истинско щастие, ако познава поне един такъв или го срещне веднъж в живота си.

Те не са съвършени, нито светци. Напротив. Това са обикновени хора, на които не са чужди и човешките слабости. Но при тях, за разлика от множеството, надделяват най-висшите и ценни качества. Тези, които ни извисяват и придават положителната страна на човешкия образ. Това са хората, които умеят да дават. Да направят най-скъпоценния дар, идващ от сърцето – прошката. Те просто умеят да отдават. Да отдават душа и цялост. Благородство. Великодушие. Себеотдаване. Сърдечност. Добрина. Думи, изгубени напоследък и неприложими в човешките отношения. В свят, където личните интереси са над всичко и игричките от сорта на кой ще прецака повече другия са на дневен ред. А думи като тези нямат смисъл без хора, които да ги защитят и приведат в действие.

Добрата новина е, че тези хора все още не са изчезнали безвъзвратно от лицето на земята. Има ги. И аз имам щастието да познавам съвсем малка част от тях. Но достатъчна да ми даде повод да вярвам. Да пробуди в мене онова гордо усещане, каращо ме да се поклоня с възхищение пред великодушието и душевната им красота. И какво от това, че масово преобладават злонамерените, нехаещите и апатичните. Достатъчно е, че има един сред тълпата, който се откроява. И той ми дава надежда. Надеждата, че прошката, огромното, даряващо сърце, великодушието и добронамереността ще оцелеят. А докато ги има тях, ще оцелява и доброто!

Facebook Comments

4 коментарa :

Dimana каза...

Браво, Гери! Чудесно написано!
Весели празници на теб и детенце... и давай в същия дух! :)

Gergana каза...

Благодаря ти много, Дими! На тебе също весело посрещане на Новата година! Много много усмивки около теб и на теб! :)))

Анонимен каза...

Гергана, ти си чудесна! От всичко, което си написала досега, лъха човечност и добронамереност. Хубаво е, че се замисляш над такива неща. Да, има хора с големи сърца! И те няма да изчезнат заради това, че ще се обезверят от съществуването на другите - злобните и лицемерните. Доброто съществува и който има очи да го види, да го оцени, живее пълнокръвно и истински.
Щастлива Нова година!

Анонимен каза...

dobroto se pravi, ne se govori za nego. kakto e kazal Levski,,dela trjbvat , a ne dumi,,.i kakto pishe v Bibliata,,kogato vurshish dobro , drugata ti ruka ne trjbva da znae,,.t. e. ne se hvali, che si go napravil.ochakvah da ima po-veche publikacii za dobroto. nima e na izchezvane . hora , badete CHoveci, obichaite drugite kato sebe si, zastoto nie vsichki sme Edno.makar, che ne vi poznavam Vi obicham.

Публикуване на коментар