Бързо ли се отказваме или навреме?

Ето какво чух в един филм: 'Днешните млади се отказвате при всяка малка трудност. Едно време не беше така. Не можехме да си позволим да се разделяме и събираме, когато ни хрумне…' Не знам нито как се казва филмът, нито пък продължих да го гледам след тази реплика - все си повтарях и повтарях наум чутото.

Замислих се… Кой определя коя трудност е малка и коя достатъчно основателна, за да се разделиш с някого? И двамата ли трябва да го усетят или и една от страните има право да го реши? Бързо ли се отказваме или навреме?

Дори веднъж мисълта за раздяла да е минала през главата ти и ти да не си се вслушала в нея, направила си компромис. Но с какво? Със себе си ли? Не мисля така. Когато даваш още един шанс, значи все още вярваш, че всичко ще се нареди. Когато пък се откажеш – пак вярваш, че всичко ще е по-добре, като си направила тази крачка. И какво излиза – няма грешен избор! Има ТВОЙ и НЕЧИЙ ДРУГ.

Когато знаеш със сърцето си как да постъпиш, никога не грешиш. И винаги правиш нещата навреме.