Жълтици за Ум

Един бедняк от едно село се хванал на работа при един ковач в далечен град и му работил двайсет години. Дошло време да си ходи и отишъл при ковача да си иска платата.

Ковачът му рекъл: Аз много те обикнах, ти си добър работник. Постой още някоя година. Беднякът отказал и разказал как е оставил млада невеста с малко дете. Тя се врекла да го чака двайсет години и те вече изтекли. Ако и тая година не се върна, невеста ми ще напусне дома ни, рекъл сиромахът. Майсторът се съгласил и влезли в една стая да се разплатят. Ковачът извадил три жълтици и рекъл: Ти беше добър работник, но аз не съм богат човек. Давам ти три жълтици, защото толкова мога, но да знаеш, че винаги в моята ковачница ще си добре дошъл. Хайде, на добър път!

Сбогували се и беднякът тръгнал към село си. По пътя го настигнали трима пътници. Двама млади и един стар. Разговорили се с младите, а старецът само си мълчал. Вървели, вървели, по едно време чиракът на ковача попитал защо старецът само си мълчи и се подсмихва нещо.

Двамата млади мъже казали, че това е баща им. И че си мълчи, защото слуша какво си говорят птиците и животните, тъй като има дарба да разбира езика им. Сиромахът много се зачудил на чутото и попитал братята дали баща им ще каже какво научава от птиците и животните. Може и да каже нещо, но трябва да платиш. Той си отваря устата само пред този, който плаща за ум, рекли момчетата. Селянинът си помислил,че цял живот е живял в бедност и ще е по-добре да чуе някоя умщина.

Извадил едната жълтица и я подал на стареца. Тогава старият човек издумал: Мътна вода да не газиш! Млъкнал и продължили пътя си. Беднякът нямал мира и си помислил, че ще е добре да чуе още нещо от чудноватия старец. Извадил и втората жълтица. Дал я на стареца, а той издумал: Дето се вият орли, трябва да видиш какво става!

Селянинът малко се ядосал, защото нищо не разбрал, но любопитството му го човъркало. Той дал и третата жълтица, а старецът рекъл: Преди да направиш нещо, преброй си един по един пръстите на ръцете и краката! Стигнали до един кръстопът и се сбогували.

Чиракът на ковача повървял малко и стигнал до една дълбока и мътна река. Сетил се какво казал старецът, когато му дал първата жълтица и не посмял да мине реката, а тръгнал да търси мост.

В това време до реката пристигнал един мъж на кон и се засилил да мине. Селянинът му викнал, че водата е голяма, но конникът даже не го чул. Повлякла го водата и той се удавил, а конят изплувал и отишъл при селянина.

Вървели, вървели и над една горичка се видяло ято орли. Сетил се човекът какво му рекъл старецът, когато му дал втората жълтица, и тръгнал да види какво има там. Намерил двама мъже да лежат мъртви на земята, а между тях една торба жълтици. Взел парите, погребал мъжете, които се били избили от алчност, и си тръгнал към дома. Късно вечерта стигнал до къщата си, прозорчето светело. Той се доближил да види какво прави жена му и онемял от ярост. Жена му галела по главата един мъж, който седял с гръб към прозореца, и нещо му говорела. Селянинът си помислил да влезе и да убие невярната си жена, извадил пищова от пояса си, но в този момент се сетил за думите на стареца, когато му дал третата жълтица.

Прибрал пищова и почнал да си брои пръстите един по един. Тъкмо стигнал до деветнайсет и чул: Не тъжи, мале, утре тръгвам да търся тате по света. Ще го намеря и ще го доведа у дома. Бащата ахнал, това бил сина му. Той го оставил в люлката, но двайсет години били минали. Вече остарелият селянин на всички разказва какво научил от странния старец.

Народна приказка