не-насилствена комуникация

една вечер неотдавна приятелка ми се обади. беше тъжна, покрусена. разговорът ни продължи часове наред. по време на тези часове ми направи впечатление какво мисля и по-скоро как мисля. ориентирана към решението. ясно беше, че е тъжна, защото по думите й е била зарязана. но до там. нищо че говорихме дълго така и не стана дума какво иска да се случи оттук-нататък. предъвкахме минали вече събития. истината е, че не й помогнах особено. разказвах й истории минали, от моя живот. целта ми бе да я успокоя, че нещата се променят, че така е по-добре. ала проявих истинско незнание и липса на емпатия.

седмица по-късно подхванах да чета Маршал Роземберг (Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация). чувствах се разочарована, защото не показах емпатия в разговора с приятелката си. имах нужда да се науча да разбирам другите, да ги изслушвам и да им давам любов не само в мислите си, ала и в думите си, ..

какво изчетох из книгата и си записах,
а след това започнах и да прилагам в действие :

преди да предложиш съвет или утеха, питай.
преди да помолиш за информация, първо сподели чувствата и нуждите си.

емпатията е разбиране и уважение на онова, което другите преживяват. емпатията е способността ни да присъстваме. емпатията ни призовава да изпразним умовете си и да присъстваме с цялото си същество, докато изслушваме другия. само чрез това, че се вслушваме в чувствата и нуждите на другите, казваме много. колкото повече се вслушваме в другите, толкова повече се вслушват и те в нас.

удивително е как неща, които изглеждат непреодолими, се предоляват, когато някой те изслуша. как елементите на хоаса се подреждат, когато някой наистина те чуе. Карл Роджърс.

(обаче) не можем да дадем да другите нещо, което самите ние не притежаваме. за да дадем емпатия, самите ние трябва да я притежаваме. ако я нямаме, по-добре да признаем пред другия, че собственото ни страдание ни пречи да се отнесем с разбиране към него.


видео на Светът през очите на Жирафа, семинар за ненасилствена комуникация.

изпадаме в депресия, защото не получаваме това, което искаме. а не получаваме това, което искаме, защото никой не ни е научил как да го поискаме. ако изразим само чувствата си, не е сигурно, че партньорът ни ще разбере какво искаме от него. колкото по-ясни сме за това, което искаме, толкова по-вероятно е да го получим. когато другият човек чува, че му поставяме изискване, той вижда 2 възможности: да се подчини или да се разбунтува. хората не чуват болката ни, ако си мислят, че са виновни за нея. най-силният начин да покажем, че сме отправили искрена молба, е да изразим съпричастност и разбиране, когато хората откажат да я изпълнят.

А (чувствам се .. )
Б (защото имам нужда от .. )
B (за това сега бих искала .. )

примери за не-насилствена комуникация: (1) разочарована съм, че не го направи, въпреки че ми беше обещал, защото искам да мога да разчитам на теб. (2) дребните хорски намерения понякога ме карат да се чувствам наранена, защото имам нужда от признателност, а не от осъждане. (3) радвам се, че получи наградата, защото се надявах да оценят усилията и работата, която вложи в проекта. (4) бих искал да ми кажеш какво чувстваш във връзка с това, което ти споделих, както и причината за това, което чувстваш. (5) бих искал да ми кажеш дали според теб предложението ми е добро и ако не е, то тогава защо? (6) ядосваш се, защото искаш уважение за това, че си способен да ме разбереш. (7) притеснен си да не изпуснем полета, нали? (8) бих искал да ми кажеш дали си съгласен да отложим срещата с една седмица. (9) когато те чувам да казваш, че съм най-големият егоист, когото някога си срещал се чувствам наранен, защото бих искал да получа признание за усилията, които полагам в това да се съобразявам с твоите нужди.

после.пис. не бе лесно да овладея желанието си да успокоявам с думи и да спасявам, измисляйки спешни мерки за излизане от ситуацията, която току-що съм чула от приятел-приятелка. вместо това сега задавам въпроси. как се чувстваш? от какво имаш нужда? какво би искал(а) да направиш, да кажеш? ... а когато самата аз бивам замеряна с критика, поемем дъх за миг. вече знам, че критикуването е прикритият начин на много хора да изразят собствените си нужди.. и отново питам за чувствата.