От къде идват бебетата?...
 |
От къде идват бебетата? Е да, на практика всички знаем отговора. Но знаем ли всъщност какво е най-простичкото обяснение на този въпрос? Защото има такова. И аз го научих съвсем скоро. Не, не съм започнала да проучвам произхода на живота или пък още по-малко да се стремя да правя философки умозаключения. Говоря за наистина най-простият възможен отговор на този въпрос – този, който бихме дали на едно дете например. На моето дете. На твоето дете.
Вчера присъствах на тържеството на сина ми, чиято тема и заглавие на самото представление беше именно от къде идват бебетата. Предполагам се е случвало и на теб малкото ти дребосъче да дойде при теб и да ти поиска обяснение на това. Честно казано на мене самата никога не ми е било трудно да дам такова. Измъквам се с увъртания за това как бебето се появява от коремчето на мама и прочие подобни неща (без, разбира се, да заблуждавам за щъркели и други такива измишльотинки). Но след внимателно слушане на детското представление (с такъв огромен интерес наблюдавах всичко, че все едно и аз за първи път ще разбера истината), с изненада установих, че всъщност съм давала едно съвсем повърхностно и не толкова задоволително (особено за мен самата) обяснение на детето ми. Защото, оказа се, имало друго. Толкова простичко и елементарно, но съдържащо в себе си цялата житейска истина, смисъл и философия на това как се появяват бебетата.
А ето и историята: Един мъж и една жена се срещат, обикват се толкова силно и решават, че са един за друг. Обичта им ги обединява в едно цяло и заживяват заедно под един покрив, където създават своето топло семейно огнище. И в един момент едно малко зрънце се появява в корема на мама, което зрънце постепенно започва да расте и оживява с всеки изминал ден. Това зрънце е плод на любовта между мама и татко. Любовта на мама и татко!
Дали защото детето ми участваше в представлението или защото по принцип подобни събития ме разтапят от сантименталност, се просълзих. Имаше нещо толкова магическо, вечно и прекрасно, толкова невинно красиво и в същото време толкова житейски просто, отекващо в тези думи. Романтичната ми натура моментално се съгласи с това обяснение, без въобще да се замисли за всички останали изключения. Но точно за едно дете е достатъчно да знае именно това, а не странно измислени обяснения или пък разни абсурдни фантасмагории. Нали това е смисълът на целия живот, вселенския закон – двама души да се срещнат, заобичат и да създадат живот. С любов. Най-вече с много любов. Чийто плод е именно детето. Това е свръхелементарно наистина и всички го знаем. И звучи толкова идилично, че чак наивно. Но на мене от все сърце ми се ще да вярвам точно в това! Също като едно дете.
И не е ли всъщност по-добре да възпитаваме децата си в любов и да градим подобни ценности в тях, отколкото да ги зариваме, затрупваме и омърсяваме със сивата и страшна действителност на днешния ден?
Вчера присъствах на тържеството на сина ми, чиято тема и заглавие на самото представление беше именно от къде идват бебетата. Предполагам се е случвало и на теб малкото ти дребосъче да дойде при теб и да ти поиска обяснение на това. Честно казано на мене самата никога не ми е било трудно да дам такова. Измъквам се с увъртания за това как бебето се появява от коремчето на мама и прочие подобни неща (без, разбира се, да заблуждавам за щъркели и други такива измишльотинки). Но след внимателно слушане на детското представление (с такъв огромен интерес наблюдавах всичко, че все едно и аз за първи път ще разбера истината), с изненада установих, че всъщност съм давала едно съвсем повърхностно и не толкова задоволително (особено за мен самата) обяснение на детето ми. Защото, оказа се, имало друго. Толкова простичко и елементарно, но съдържащо в себе си цялата житейска истина, смисъл и философия на това как се появяват бебетата.
А ето и историята: Един мъж и една жена се срещат, обикват се толкова силно и решават, че са един за друг. Обичта им ги обединява в едно цяло и заживяват заедно под един покрив, където създават своето топло семейно огнище. И в един момент едно малко зрънце се появява в корема на мама, което зрънце постепенно започва да расте и оживява с всеки изминал ден. Това зрънце е плод на любовта между мама и татко. Любовта на мама и татко!
Дали защото детето ми участваше в представлението или защото по принцип подобни събития ме разтапят от сантименталност, се просълзих. Имаше нещо толкова магическо, вечно и прекрасно, толкова невинно красиво и в същото време толкова житейски просто, отекващо в тези думи. Романтичната ми натура моментално се съгласи с това обяснение, без въобще да се замисли за всички останали изключения. Но точно за едно дете е достатъчно да знае именно това, а не странно измислени обяснения или пък разни абсурдни фантасмагории. Нали това е смисълът на целия живот, вселенския закон – двама души да се срещнат, заобичат и да създадат живот. С любов. Най-вече с много любов. Чийто плод е именно детето. Това е свръхелементарно наистина и всички го знаем. И звучи толкова идилично, че чак наивно. Но на мене от все сърце ми се ще да вярвам точно в това! Също като едно дете.
И не е ли всъщност по-добре да възпитаваме децата си в любов и да градим подобни ценности в тях, отколкото да ги зариваме, затрупваме и омърсяваме със сивата и страшна действителност на днешния ден?
2 коментарa :
Прекрасно :)
Вече ще имам отговор, когато мен ме попита дъщеря ми. Благодаря!
Статията е безумно сладка :) Спомням си, когато бях малка и мама винаги ми отговаряше " Когато един мъж и една жена се обичат и живеят заедно, се получават и бебетата" И то наистина е така :)
Публикуване на коментар