Познаваш ли бодлите си?



Едно гордо цвете с три бодила, които да го пазят, с които да се пази… Напомня ли ти нещо? Да, така е, това е розата на Малкия принц. Онова прословуто, разглезено цвете, което не се страхуваше от тигрите и вярваше, че ще се пази от всичко благодарение на трите си бодила. Не приличаме ли често и ние на тази роза, питам себе си от известно време насам?

През последните няколко месеца животът ми бе толкова динамичен, колкото не си спомням да е бил досега. А динамиката безспорно боде на моменти. Работа, много работа, преоткриване на хора (и на себе си), осъзнаване на някои грешки, опити за поправяне на други и какво ли още не. Когато обаче дойде моментът, в който случващото се забавя своя ход, виждаш, усещаш, знаеш колко много в действителност те е обогатил един такъв сложен период.

Запитах се нямаме ли всички ние бодли и, ако ги имаме, как ги използваме? Крием ли ги, защитаваме ли се с тях, нараняваме ли някого? И тук открих огромната разлика (и прилика) между човека и цветето с бодли. Приличаме си по това, че невинаги разпознаваме кога протегната към нас ръка е начин да усетят аромата ни и кога възнамерява да ни откъсне. Понякога просто пускаме бодлите си в действие…

Разликата? Едно цвете никога не би наранило, ако не го предизвикаш, ако не трябва да се защити. А хората? Е, всички сме наясно за какво става дума.

До този момент знам за два свои бодила – търпение и решителност. Използвам ги, за да се пазя, понякога и аз като розата вярвам, че мога да се изправя с тях срещу целия свят. Друг път не разпознавам добрите намерения на протегнатата ръка и ранявам без да искам.

И някак неусетно стигам до извода, че погледнато от определен ъгъл, понякога е добре да сме пò цветя, отколкото хора.

Facebook Comments

1 коментарa :

Victoria каза...

Много добра и подходяща метафора.

Публикуване на коментар