Кръстопътища...



Казват, че на най-важните житейски кръстопътища нямало никакви пътни знаци. Замислям се често над тези думи, защото наистина все така се случва, че докато си убеден, че държиш живота си в свои ръце, в един момент излиза нещо, което тотално ти обърква плановете и съдбата те поставя именно на такъв кръстопът. Житейски. Човешки. Объркващ, а понякога дори съдбовен. Може да се случи с всеки. И там, наистина колкото и да се оглеждаш, хм... не виждаш никакъв знак. Само мъгла, неяснота, страх от бъдещето. Е да, сигурно има и по-смели хора, които, без да се замислят поемат по някой от пътищата, стоящи пред тях и продължават без колебание. Аз самата не съм от тях.

А колко по-лесно щеше да ни бъде, ако в действителност имаше пътни знаци! Но дали тогава всъщност нямаше просто да вървим, без да мислим и усещаме, без да се доверяваме на интуцията си, без да сме самите ние? Нямаше ли просто да съществуваме и да следваме поставените от някой друг житейски табели, да вървим по утъпкани пътеки, усещайки се сигурни и в безопасност, но без да се чувстваме истински щастливи? Щяхме ли да имаме възможността после да изпитаме онова първично удовлетворение и щастие от постигнатия резултат? Щяхме ли да бъдем по-силни, по-уверени и стремящи се? Та нали всяка трудност и всеки кръстопът в живота, ни прави именно такива, прави ни хора?

Наскоро така се случи, че една моя приятелка трябваше да вземе много трудно решение за себе си и за това как да продължи живота си занапред. Беше застанала на кръстопът, чудейки се по кой път да тръгне. Все още стои там объркана и оглеждаща се за правилния път. Разбира се, отвсякъде валят съвети и напътствия кой от тях е най-добър. Аз самата не можах да й дам съвет (не, аз всъщност можех, но единствено и само от моя гледна точка и въпрос на мое усещане, което няма да е честно спрямо нея). Защото тя, а и всеки от нас носи в себе си най-добрия съветник – сърцето си.

Решението, което трябва да вземеш в подобен момент може да бъде единствено и само твое, защото тук става въпрос за твоя живот и за твоето щастие. И ако наистина не виждаш никакъв изход и светлина, по който и път да тръгнеш, ще е най-правилният, защото ти сам си го избрал. С помощта на сърцето си, на безпогрешната ти интуиция, на онези малки знаци, които не са указателни и упътстващи, но ги има. Само трябва да ги забележиш. Да се огледаш. Да се вслушаш в себе си. Дори и в момента всичко да ти се струва затихнало и обърнато срещу теб. Просто трябва да вярваш повече в себе си и в твоя път.

...Казват, че в живота ни нямало пътни знаци. Може би щеше да ни е по-лесно, ако имаше. Но дали пък тогава той щеше да е толкова прекрасен, интересен, вълнуващ и истински?...

Facebook Comments

8 коментарa :

Mihaela каза...

офффф, сигурно е така, но е толкова трудно и страшно по някога, че ...Но като се казва в Алиса в страната на чудесата, частта в която Алиса пита усмихнатият котарак по кой път да тръгне той отговаря:
- Зависи къде искаш да стигнеш.
- Няма значение - отвръща Алиса.
- Товага няма значение кой път ще... поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, стига да вървиш достатъчно дълго.

Анонимен каза...

Да,всеки от нас носи в себе си най_добрия съветник_сърцето си.Много ми харесва това!Но защо не винаги намираме най_вярното решение?

cinderellathespy каза...

Аз все си мисля, че някъде там....са скрити възможностите ни за избор във всяка една житейска ситуация и на който и кръстопът да спрем винаги хващаме в края на краищата правилния за нас път. Понякога на пръв поглед ни се струва, че това не е така, но тези изводи винаги почиват на собствената нагласа кое е добро и кое не толкова добро за нас. Все си мисля, че в живота всеки от нас има определена мисия и Вселената винаги успява да подреди нещата за нас така, че да получим шанс да изпълним тази мисия успешно. Дали ще се възползваме от този шанс - само от нас зависи....Много го харесвам този сайт и наминавам с удоволствие винаги когато имам време! Поздрави на автора му!:-)

Анонимен каза...

Пътища много, но решението е едно! Понякога е много трудно, какво да решиш и кое е правилното решение!

Sisolina каза...

КРАСИВИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Боян каза...

Простете..Анонимен от 12 Февруари :),
Пътят е Един..към Любовта, т.е. БОГ. Решенията ни отдалечават или приближават към него. Бъдете здрави.

Анонимен каза...

Всеки сам трябва да вземе решението за това кой път да избере. Та ако се окаже грешния път, да се поучи и да има стимул да продължи да търси верния. Защото грешките са затова - да ни помогнат да намерим верния път! И наистина, може да е трудно, но си заслужава да търсиш, защото това прави живота интересен, вълнуващ и.. щастлив!
А приятелите? Те са тези, които ще те изслушат, разберат и подкрепят. И, разбира се - помогнат, когато имаш нужда!

Гергана, нещата, за които пишеш, са наистина важни! И.. мисля, че си добър човек!
Пожелавам си да има повече такива хора - позитивни и добронамерени!

Анонимен каза...

В момента се намирам точно на такъв "кръстопът"....вярваш ли ми,че се разплаках....толкова истини...БЛАГОДАРЯ ТИ.В точният момент,незнам дори как го намерих този линк.Благодаря ти

Публикуване на коментар