урок по флиртология.
 |
няколко месеца назад една моя приятелка отиде на такъв курс, по флиртология. още тогава ми се завъртя в главата темата = каква всъщност е тайната на успешния флирт? дали това е продължителността на първата среща? не повече от час, час и нещо, според експертите! или пък правилно завъртяната глава, показваща интерес? дали това е чаровната усмивка и перфектния маникюр?
нито едно от изброените, ако питаш мен. прерових в главата си един куп срещи с различни мъже. срещи забавни, досадни, интересни. срещи, в който съм била себе си и такива, на които съм правила и нeвъзможното, за да се харесам.
помня една среща. запознахме се ей така. и преди да излезем на истинска среща прекарахме времето си опознавайки се онлайн. пишехме си всеки ден. денят ни не беше същия, ако единия или другия го нямаше в icq. и така изкарахме известно време. достатъчно, че да станем нетърпеливи. наговорихме се да се видим преди работа. срещата ни беше на едно OMV. така и така, вече всеки ден пиехме онлайн кафето си заедно. видяхме се. отпихме от кафетата. и си поговорихме. беше различно усещане. бях убедена, че срещата е минала добре. знаех, че изглеждам супер в костюма си. ризата. телефона. часовника. прическата. каква беше изненадата ми, когато разговорите се разредиха. а втора среща така и не последва. помня, че бях разочарованa. и се чудех къде сбърках?
от тогава минаха години. дори не си спомням по какъв повод се бях сетила за тази среща. но ми просветна. опознавайки ме бавно, той беше видял (усетил) момичето в мен. а на срещата с него се появи бизнес-ориентираната-леко-агресивна-еманципиранa жена тръгнала към офиса. нямаше и помен от момичето, което се усмихва срамежливо. той очакваше едно. а аз си мислех, че той очаква друго. показах му това, което си мислех, че той очаква. но това пак бях аз. към онзи момент аз бях и двете. той беше окей с едната част от мен. и явно не окей с другата. можеше да се опита да ме промени. да ми наложи модела, който той иска. както бяха правили много други преди него. но не го направи. просто прие, че това съм аз. и се отдаличи. а аз продължих да бъда и двете. и това е най-доброто, което можеше да ни се случи в онзи момент от живота ни.
и така. личното ми проучване (връщане назад във времето) ми показа, че е много по-лесно да съм себе си. и дори и нищо да не се получи с другия, имам себе си. няма уроци. нито напътствия. нито план за действие. всичко е уникално. и каквото и да се случва, е най-доброто за мен. в този момент от живота ми.
нито едно от изброените, ако питаш мен. прерових в главата си един куп срещи с различни мъже. срещи забавни, досадни, интересни. срещи, в който съм била себе си и такива, на които съм правила и нeвъзможното, за да се харесам.
помня една среща. запознахме се ей така. и преди да излезем на истинска среща прекарахме времето си опознавайки се онлайн. пишехме си всеки ден. денят ни не беше същия, ако единия или другия го нямаше в icq. и така изкарахме известно време. достатъчно, че да станем нетърпеливи. наговорихме се да се видим преди работа. срещата ни беше на едно OMV. така и така, вече всеки ден пиехме онлайн кафето си заедно. видяхме се. отпихме от кафетата. и си поговорихме. беше различно усещане. бях убедена, че срещата е минала добре. знаех, че изглеждам супер в костюма си. ризата. телефона. часовника. прическата. каква беше изненадата ми, когато разговорите се разредиха. а втора среща така и не последва. помня, че бях разочарованa. и се чудех къде сбърках?
от тогава минаха години. дори не си спомням по какъв повод се бях сетила за тази среща. но ми просветна. опознавайки ме бавно, той беше видял (усетил) момичето в мен. а на срещата с него се появи бизнес-ориентираната-леко-агресивна-еманципиранa жена тръгнала към офиса. нямаше и помен от момичето, което се усмихва срамежливо. той очакваше едно. а аз си мислех, че той очаква друго. показах му това, което си мислех, че той очаква. но това пак бях аз. към онзи момент аз бях и двете. той беше окей с едната част от мен. и явно не окей с другата. можеше да се опита да ме промени. да ми наложи модела, който той иска. както бяха правили много други преди него. но не го направи. просто прие, че това съм аз. и се отдаличи. а аз продължих да бъда и двете. и това е най-доброто, което можеше да ни се случи в онзи момент от живота ни.
и така. личното ми проучване (връщане назад във времето) ми показа, че е много по-лесно да съм себе си. и дори и нищо да не се получи с другия, имам себе си. няма уроци. нито напътствия. нито план за действие. всичко е уникално. и каквото и да се случва, е най-доброто за мен. в този момент от живота ми.
5 коментарa :
Мисля, че това е един от вариантите. Да,много вероятен, но защо го допускаш като единствен ?!
И неупотребата на главни букви специален ефект ли е в случая, или повреда в клавиатурата? :)
really touchy :) thank u!
Да, съгласен съм с теб, Натали. Най-добре е да бъдеш себе си, а така е и по-честно спрямо другия и спрямо теб .., но това май не винаги се получава на първа среща. Иначе, приемайки че химията е налице и нещата са строго индивидуални, може би за флирта да продължи се иска мъничко смелост, самочувствие, чувство за хумор и дар слово от другата страна ... а пък и човекът срещу теб в действителност обикновено не е това, което очакваш .., а може да бъде много повече ...
Много е хубаво, докосна ме емоционално, а това за мен е много важно. Продължавай все така, аз лично предпочитам хора, които имат смелостта и достойнството да бъдат себе си. И за добро и за лошо. Поне знам какво мога да очаквам от тях и съм подготвена.
Да, темата е много интересна - преживяното е ценно като опит за опознаване на себе си в изкуството да общуваме. И аз имам подобни преживявания - всичко е о.к. когато оставаме СЕБЕ СИ. Всеки търси нещо или някого - всеки има право да избере - не заместител, а ИСТИНСКОТО. То винаги съществува някъде, важното е да съхраним ВЯРАТА.:)
Публикуване на коментар