притча за едно сляпо момиче.
след един ден (буквално) прекаран в очакване да дойде моят ред на опашката пред паспортната служба. след един ден залял ме с присъствието на 2 уникални, обогатяващи ме, жени. след един такъв ден, когато съм същевременно изтощена, задоволена и преизпълена с вяра във вселенските дела. откривам притча. кратка. в която дума става за едно момиче, сляпо.
и така. в един град, като моя, имало едно сляпо момиче. то просило всеки ден на ъгъла на една улица. а пред него тенекийка стояла и картон измачкан с надпис: Сляпа съм. Моля, Помогнете.
минавали хора и подминавали. от време на време някой, откъснал се за миг от мислите свои, пускал монета в тенекийката и отминавал.
един един един мъж се навел, взел картона, надраскал нещо на него и продължил по пътя си. а тенекийката задрънчала по-силно и по-често. хората минавали и монети пускали. и така цял ден.
денят превалял и момичето стъпките познало. мъжът приближавал, а то не се стърпяло и на пресекулки въпрос задало: Моля ви, .. Кажете ми ... Каквоооо написахте? а мъжът отвърнал : Какъв красив ден е днес! Хора, вижте го.
всеки различно би усетил думите в притчата. ала аз помислих си, че вместо да молим за помощ. можем да дадем каквото имаме. може да е малко. ала да е от сърце. може да е просто усмивка в мрачен ден. може да е просто приказка за закуска. де да знам, може да е всичко, за което се сетим. и няма да се налага да молим за помощ. защото тя сама ще дойде .. и то от сърце.
притчата почерпих от димо.бг и я перефразирах, както аз я видях.
и така. в един град, като моя, имало едно сляпо момиче. то просило всеки ден на ъгъла на една улица. а пред него тенекийка стояла и картон измачкан с надпис: Сляпа съм. Моля, Помогнете.
минавали хора и подминавали. от време на време някой, откъснал се за миг от мислите свои, пускал монета в тенекийката и отминавал.
един един един мъж се навел, взел картона, надраскал нещо на него и продължил по пътя си. а тенекийката задрънчала по-силно и по-често. хората минавали и монети пускали. и така цял ден.
денят превалял и момичето стъпките познало. мъжът приближавал, а то не се стърпяло и на пресекулки въпрос задало: Моля ви, .. Кажете ми ... Каквоооо написахте? а мъжът отвърнал : Какъв красив ден е днес! Хора, вижте го.
всеки различно би усетил думите в притчата. ала аз помислих си, че вместо да молим за помощ. можем да дадем каквото имаме. може да е малко. ала да е от сърце. може да е просто усмивка в мрачен ден. може да е просто приказка за закуска. де да знам, може да е всичко, за което се сетим. и няма да се налага да молим за помощ. защото тя сама ще дойде .. и то от сърце.
притчата почерпих от димо.бг и я перефразирах, както аз я видях.
5 коментарa :
NATALIE , не те познавам лично , но мога да ти кажа , че ти ежедневно даряваш на много хора надежда ,сила, вяра в доброто и в смисъла на този (както често ни се струва) обезсмислен живот.Продължавай да правиш това , в което си най-добра - пръскай любов и ще ти се връща хилядократно.
Благодаря ти ,че пишеш на картончетата ни : "Какъв красив ден е днес! Хора, вижте го. "
: ) :*
Мила Натали , ти си вдъхновение за живот и дневната ми доза доброта , любов ,сила !
Натали , Благодаря ти :)
Страхотна си Наталия,продължавай все така да ни даряваш с мъдри мисли и съвети-дерзай,благодаря ти!
ЗДРАВЕИ НАТАЛИЯ,ВИЖДАМ ЧЕ ТАКА СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ ТЕБ,ОТСКОРО РАЗГЛЕЖДАМ САИТА НА ЕДНА ЖЕНА.И ТАКА МНОГО МИ ХАРЕСВА НЕЩАТА КОИТО ПИШЕШ,А ИСКАМ И ДА ЗНАМ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ТЕБ,АКО МОЖЕ РАЗБИРАСЕ.МОЖЕ ДА МИ ПИШЕШ НА СТРАНИЦАТА НА ФЕИС БУК sonq yochkova МНОГО ЩЕ СЪМ ТИ БЛАГОДАРНА
Публикуване на коментар