притча за пеперудата.
така стана, че каквото си мислех се материализира пред мен под формата на притчи за гъсеници, пашкули и пеперуди. а си мислех за страха от промяната, и за не-комфорта съпътстващ промяната, и за силата на промяната. такива неща си мислех, и си мисля.
искаме да сме ей там високо, ама ни е страх, че може по пътя да ни заболи. и това може да продължи повече от един миг. и уплашени си стоим долу в тъмнината, заблуждавайки си, че това е най-доброто за нас, и че имаме нещо дето му се вика сигурност. дрън-та-пляс.
излиза, че не искаме да сме ей там високо. защото искаме ли, просто го правим. не искаме ли, един куп оправдания намираме.
Притча за пеперудата
един любопитен човек намерил пашкул. заслепен от любопитство .. с часове съзерцавал как пеперудата си пробивала път към живота през една малка пукнатина. минали часове, цепнатината оставала все така малка, а пеперудата не изоставяла усилята си. човекът с присъщата му състрадателност и прибързаност решил, че пеперудата е направила каквото е могла. извадил ножчето си и разрязал пашкула. пеперудата излязла, ала била слаба, недоразвита и крилата й едва се движели. човекът си мислел, че всичко ще се оправи в последствие, крилата на пеперудата ще укрепнат и тя ще полети. но не станало така. пеперудата не политнала. останала си на земята и влачела крилата си. и така цял един пеперуден живот.
така станало, защото човекът лишил пеперудата от усилието да излезе от пашкула. то й било нужно, за да премине течността от тялото й в крилата и тя да полети.
понякога именно чрез усилието растем и се развиваме. живот без трудности би ни ощетил. както пеперудата бе ощетена. би ни лишил от силата, която притежаваме сега.
искаме да сме ей там високо, ама ни е страх, че може по пътя да ни заболи. и това може да продължи повече от един миг. и уплашени си стоим долу в тъмнината, заблуждавайки си, че това е най-доброто за нас, и че имаме нещо дето му се вика сигурност. дрън-та-пляс.
излиза, че не искаме да сме ей там високо. защото искаме ли, просто го правим. не искаме ли, един куп оправдания намираме.
Притча за пеперудата
един любопитен човек намерил пашкул. заслепен от любопитство .. с часове съзерцавал как пеперудата си пробивала път към живота през една малка пукнатина. минали часове, цепнатината оставала все така малка, а пеперудата не изоставяла усилята си. човекът с присъщата му състрадателност и прибързаност решил, че пеперудата е направила каквото е могла. извадил ножчето си и разрязал пашкула. пеперудата излязла, ала била слаба, недоразвита и крилата й едва се движели. човекът си мислел, че всичко ще се оправи в последствие, крилата на пеперудата ще укрепнат и тя ще полети. но не станало така. пеперудата не политнала. останала си на земята и влачела крилата си. и така цял един пеперуден живот.
така станало, защото човекът лишил пеперудата от усилието да излезе от пашкула. то й било нужно, за да премине течността от тялото й в крилата и тя да полети.
понякога именно чрез усилието растем и се развиваме. живот без трудности би ни ощетил. както пеперудата бе ощетена. би ни лишил от силата, която притежаваме сега.
4 коментарa :
Благодаря за този пост :) Изисква се честност към себе си, за да си признаем, че се страхуваме от промяната и смелост, за да я поканим в живота си :)
Поздравявам те, за това, че притежаваш и двете, както и още хиляди други прекрасни качества. :)))
<3
благодаря ти, Нина..
твоята подкрепа е важна за мен.
Аз пък я възприех по някакъв друг начин. Не съм против промяната - напротив, но желанието за нея трябва да идва от теб, а не да ти я налагат "отгоре" или сляпо да вярваш, че там "горе" е по-добре...
Има няколко изречения (ако искате и оправдания им кажете), с които бих защитила и гъсеницата): "Трябва да оценяваме/обичаме това, което имаме..." (и то не само след като го загубим), "Господ не ни дава всичко и всички, което/които искаме и това е по-добре."
Май за всеки истината е някъде там, някои искат да полетят, а други се чувстват достатъчно комфортно здраво стъпили на земята. Все пак е хубаво, че хората са различни и че не всички гъсеници стават пеперуди ;))
толкова истинско! благодаря ти, че го напомни :)
Публикуване на коментар