СКЪПОЦЕННОСТИ


Вървя по пътеката, отрупана със сняг, а слънцето следва стъпките ми и ме кара да се усмихвам. Слънчевите лъчи игриво шарят по белия килим и го карат да блести със сиянието на скъпоценни камъни. Протягам ръка, хващам куп скъпоценности и ги стискам като съкровище. Дланта ми стопля моя неочакван дар и ... Отварям ръката си и виждам как струйки вода изтичат бавно през пръстите ми.

И неусетно се замислям за живота...

Много пъти се стремим към неща (или хора), които блестят и ни се струват лъскави, красиви, желани, а после се оказва, че това е само илюзия, че принцът се е превърнал в жаба, че...


Как да различим истинското от фалшивото?
Според мен няма рецепта. Всеки случай е различен и всички си приличат по нещо.

Какво ни помага да се справим?
ВРЕМЕТО! То е нашият помощник, то е нашият пробен камък! То превързва раните ни, лекува ни и ни показва как ожуленото коляно образува коричка и възстановява тъканта си. То е нашият помощник и съдник.

Не ни харесва, защото е бавно и болезнено?
Може би! Но пък е урок по постоянство, издържливост и мъдрост. ВРЕМЕТО лекува! Древна истина. Толкова древна, колкото и библейската мъдрост: Пускай хляба си по водите и след много години ще го намериш пак! Ако нещо е трайно и има стойността на истинското, то се вижда с времето и се връща при теб!

СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ:





Facebook Comments

8 коментарa :

Анонимен каза...

Не ни харесва, но имаме ли избор? Бавно, болезнено се изтръгваш от раната.Хваща коричка...заздравява...остава белег. И тъкмо решаваме, че вече всичко е пуснато по реката - някой те докосва по белега ... разбираш, че всъщност още боли и ще продължи да те боли но ще ти е все едно от тази болка колкото повече минава време. Ще свикнеш с нея и ще се държиш безразлично със спокойствието на затворник осъден на смърт.Но ще си жив и ще очакваш да се върне при теб, по реката...Благодаря за песента!

keti каза...

Има и спасение:спасителна лодка в реката:
http://vbox7.com/play:8b92c35a
която ще ни отведе до храма на спокойствието!

Анонимен каза...

Който храм е в нас самите :)))

Анонимен каза...

"Много пъти се стремим към неща (или хора), които блестят и ни се струват лъскави, красиви, желани, а после се оказва, че това е само илюзия, че принцът се е превърнал в жаба, че..."- за съжаление е така....
Аз от малка залитам все по неща и хора, които блестят, които са "лъскави, красиви, желани"
Помня бях дете 4-5 годишна и още не можех да чета, а баба ни беше завела мен и сестра ми в една книжарница, за да ни купи книжки. Сестра ми си избра "Андерсенови приказки", с доста невзрачна корица, но затова пък какви приказки имаше вътре, препрочитах ги стотици пъти...
А аз се "лпнах" за една лъскава книга с дебели гланцирани корици, дори не помня как се казваше, защото така и никога не прочетох...

Анонимен каза...

Ужасен изказ.... написано е толкова зле, че дори не го дочетох!

Анонимен каза...

До последния Анонимен от друг анонимен :)
Никой не е виновен, че е неразбиращ някой друг.Но е странно как стигнахте до коментарите, които са по-надолу от "ужасния изказ"?

Анонимен каза...

Не винаги красивите неща, не са стойностни и не винаги грозните неща са стойностни,както няма безгрешни хора и както се знае,че във всяко добро има и по малко зло,а във всяко зло има и по малко добро.

Анонимен каза...

Pesenta e strahotna.Blagodarya.Sluchaino popadnah na saita i sam vpechatlena.
Horata sme razlichni i zatova e taka pastar chovethkiyat svyat.Neka tarsim i vigdame u drugiya samo dobroto ,neka go daryavame s dobro i Vselenata zte ni go varne umnogono.Vyarvam v tova.

Публикуване на коментар