Mамите, татковците и бебчовците ...

Бебета ... в тази дума сякаш се събира цялото ни минало, настояще и бъдеще. Толкова малки и в същотото време, толкова силни ... променят живота ни от първия ден, в който теста ни за бременност се окаже положителен ... момент, в който разбираме, че животът ни никога няма вече да бъде същият, какъвто е бил преди ...

Някои от тях идват неочаквано, а други са дълго, дълго чакани и изстрадани ... от първия ден ни карат да си задаваме въпросите – Дали ще мога да се справя ... дали ще бъда добра майка(татко) ... ? от първия ден правят мечтите ни да се реят ... едни в розово ... а други в бебешко синьо ... дават ни сили, които дори не сме подозирали, че имаме в нас ... дават ни надежди за едно по-добро утре ... карат ни да бъдем по-добри ... по-нежни ... да пораснем и поемем отговорности, които до този момент само сме сънували, че ще поемаме ... правят невъзможното – възможно ... мига, в който за първи път ги поемем в ръце ... тогава сякаш всичко друго изчезва, всичко около нас за един безкраен миг престава да съществува и всичко е забравено - всичките съмнения ... притеснения ... и несигурност ... и тогава в този сякаш безкраен миг ... точно тогава всичко си идва на мястото ... идват и отговорите на въпросите, които не са ни давали мира през месеците на очакване ... отговори, които никой друг не е могъл да ни даде ... и да ни убеди, че всичко наистина, всичко ще е наред ...




Тогава идва и сигурността, че каквото и да стане отсега нататък - ние сме готови заедно да го посрещнем и никой... ама никой не може да ни отнеме и прекъсне онази невидима връзка, която винаги ще съществува между нас и ще ни свързва...

И колкото и да пораснат - те вигаги ще си останат за нас – деца ... и винаги ще мислим за тях, така както сме започнали от самия първи ден да мислим - с много любов ... и ако има нещо на този свят, което може да направи един човек истински щастлив ... това за мен са децата ...


Facebook Comments

9 коментарa :

Dimana каза...

Нашите малки - големи учители :)))

Анонимен каза...

"карат ни да бъдем по-добри ... по-нежни ... да пораснем ..." това се случва на всеки, които се докосне до детския свят, не само на мамите, татковците ..бабите и дядовците. а и на страничните наблюдатели :)

Georgina каза...

съгласна съм с теб, Анонимен,това се отнася за всеки докоснал се до уникалния детски свят, не само за родителите или семейството:)

Bella каза...

Прекрасно си го казала!
Благодаря за невероятното сутрешно настроение!

Georgina каза...

И аз благодаря, радвам се, че съм помогнала с нещо денят ти да започне с приятно насторение и дано целият ти ден, Bella да продължи така... усмивки от мен:)

Анонимен каза...

Zashto kogato sme malki deca iskame da porasnem tolkova barzo......a kogato porasnem iskame da sme deca, sas vsi4kite im istinski me4ti..triabva da zapazim deckoto v sebe si.

Georgina каза...

Не знам Анонимен,защо когато сме малки толкова бързаме да пораснем...наистина не знам,искаме да бъдем като големите,искаме да се махнем от родния дом, никой да не ни казва какво да правим, искаме да сме големи сами да решаваме -какво..що...и кога. После когато го получим това...и се обърнем назад, е твърде късно-вече не сме деца..пораснали сме толкова бързо,а сякаш не ни се е искало да е толкова бързо...искаме пак да се върнем в дома, защото ни липсват родителите...и всичко,от което така сме бързали да избягаме..:)

Анонимен каза...

mislq 4e decata ne sa na6a sobstvenos,te sa ni dar mojem da im dadem liubov da se grijim za tqh,da im pomagame no ne trqbva da gi zadu6avame s saveti i t.n

Анонимен каза...

Толкова чисти и невинни са малките бебчета..така гальовни и любознателни.. сякаш пърхаща светлинка се предава и на нас.. и колко е жалко, че някои толкова неистово искат да им се случи това чудо, а други са принудени да се откажат от него.. Болка и за дватата свята.. остава само надеждата, за новото чудо, навременно и искано.. ;( Пожелавам на всички да се докоснем до нашето чудо..

Публикуване на коментар