Приказки за възрастни

ЗА ВНИМАНИЕТО – Всеки има Допълващо същество. С него се сближава най-много. То му помага да се опознае. Затова в някакъв момент от живота копнежът по Съществото се появява, за да изчезне чак след намирането му. Това чували от детството си и Девойката и Младежът. – Внимавай! – допълвали роднините. – Сетивата могат да те заблудят. Те са толкова несъвършени! Не вярвай на това, което очите виждат, нито на това, което ушите чуват, нито на това, което ръцете усещат, или пък на това, което носът подушва. Разпознай Съществото за теб с цялото си тяло. Почувствай го. И допълвали: – Грешният избор е опасен. Може да промени остатъка от живота ти съдбовно. Внимавай за последната стъпка – когато погледнеш в очите на другия. Всичко, изречено тогава, дори само помислено, става истина. Един ден Девойката и Младежът наистина се срещнали и се разпознали веднага. Чувството, което ги обхванало, макар и ново за тях, било недвусмислено и категорично. „Тя е!” – помислил Младежът и казал: – Здравей! Девойката, щастлива, се усмихнала, кимнала с глава и притворила очи, за да се порадва на вълнението на тялото си. „Колко е красива!” – отбелязал за себе си Младежът и, забравяйки уроците на близките си, я заоглеждал без притеснение и с любопитство. Изпитал задоволство. – „Каква гладка кожа! И колко приятно ухае! Какви прекрасни устни! Какъв ли цвят имат очите й?” Младежът, който бил по-висок, се навел, дори приклекнал, завъртял глава и се втренчил в лицето на Девойката. Точно тогава тя отворила очи, изумена вдигнала вежди и възкликнала: – Приличаш на жабче – и се разсмяла, а очите й заблестели с невиждана красота. – О-о-о! – успял да простене Младежът от това, което видял. След което се смалил и се превърнал в жаба от това, което чул. – Какво направи?! – извикал, потресен от новия си външен вид, в мига, в който осъзнал промяната. – Какво направих?! – прошепнала Девойката, разстроена от чувствата на Младежа и от сълзите му, бликнали от огромните изпъкнали очи. От предишната й радост не останал и спомен. – Трябва незабавно ... И тя мигом се превърнала в жаба. Тялото й се променило, миризмата му – също, а очите и устните загубили прекрасната си форма и цвят. – Какви ги вършиш?! – разгневил се Младежът, за когото неочаквано светът станал така грозен. Той отвърнал погледа си от нея отвратен. – За да не си сам ... – оправдала се Девойката и потърсила очите му, но напразно. – Нали съм Твоето допълващо същество! – Кой харесва жаби?! – възмутил се Младежът. Дори не я погледнал. – Аз – бил плахият отговор. – Какъв отвратителен вкус! Чувството за вина у Девойката внезапно изчезнало. – Неблагодарник и глупак! – ядосала се на свой ред тя, осъзнала, че напразно е жертвала красотата на тялото си. – Не искам да те видя никога повече! – И аз също! Те си обърнали гръб и заподскачали в различни посоки. Станали толкова внимателни, че не се срещнали отново. Продължили да търсят Допълващото ги същество, но досега без успех. Споменът за изживяното ги спирал да направят последната стъпка на сближаването. Кой знае? Може би един ден в миг на невнимание ще се сблъскат и преди да са се разпознали, ще се погледнат в очите. И чудото ще стане – ще променят съдбата си. Тази и още много приказки тук