Довиждане...

Довиждане - Недялко Йорданов Довиждане. Това е впрочем краят - невъзмутим, необичайно лек. Аз ще те виждам и това го зная - един човек пак среща друг човек. Довиждане. Ще потъмнее всичко. Морето ще зашепне с тъжен глас. Ще излетят на две страни две птички. Една звезда ще падне в ранен час. Но всичко пак ще светне. И изцяло. И пак ще мами то. И ще зове. Но няма да е бяло и небяло, а оцветено с всички цветове. Морето ще престане да приказва - то просто няма мозък и език и птиците безцелно и напразно ще си летят със своя птичи вик. Те няма да обичат и да страдат, когато скитат в синия простор. И таз звезда, която вечер падне ще бъде просто гаснещ метеор. Довиждане. Не казвам още сбогом. Един човек пак среща друг човек. Веднъж - като съдба и със тревога, а друг път - като зрителен обект.

Facebook Comments

1 коментарa :

Анонимен каза...

Страхотно

Публикуване на коментар