Тъга и Ярост

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че
оттогава насам ние, хората
често се срещаме с Яростта -
сляпа, жестока, страховита и ядосана...

Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно,
рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска
и под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"



Независимо в какви дрехи са облечени,
нека Тъгата и Яростта да стоят
винаги на далече от Теб!

* * *

Желая ти прекрасен пролетеп ден,
много слънчево настроение
и успешна нова седмица!
(усмивки)





Facebook Comments

5 коментарa :

Dimana каза...

Благодаря, Мел! Но понякога са нужни, за да можем да си дадем сметка какво всъщност е щастието ;) А моята тъга винаги е гола, или почти..

Анонимен каза...

Разказват, че
оттогава насам ние, хората
често се срещаме с Яростта -
сляпа, жестока, страховита и ядосана...
Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно,
рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска
и под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

Когато прочетох историята аз я разбрах по друг начин. Нали Яростта е облякла дрехата на Тъгата? Значи щом тя дойде при нас ние няма да я познаем и ще решим, че това е Тъгата, но когато свалим всички маски ще открием, че това е Яростта и обратно.

Анонимен каза...

А къде остана майка им - Болката? ...от загубата, от несправедливостта...от липсата на любов и топлина...

Анонимен каза...

Ами значи тъгата винаги е злобна или поне изглежда злобна?
А невинна тъга няма ли,такава,която си стои в ъгъла,саможива,неразбрана и си ближе раните?

puppy каза...

Красиво е, няма смисъл да търсите кусури.
Аз само ще добавя, че Щастието не е основното състояние на човечеството, пък и при това Тъгата е по-артистична.

Публикуване на коментар