Петък 13ти
И този месец си имаме Петък 13-ти. Една доста черна дата в календара на суеверията. За някои хора тези 24 часа са свързани с лошия късмет, за други това е просто ден от календара, а за трети - късметлийски ден. Психолози са установили, че хората, които се считат за нещастни, е по-вероятно да вярват в суеверия, свързани с лошия късмет. Явно нагласата ни към живота е определящата. Това значи, че ако сме винаги позитивно настроени ще сме застраховани срещу лош късмет!
Миналия Петък 13-ти още когато отворих очи Слънчо ми се усмихваше през прозореца. Винаги ме предизвиква да му отговоря с усмивка. Когато пуснах радиото чух, че в много от градовете в България вали сняг, накъде има заледявания... Наистина се почуствах късметлийка, защото в моя град, в сърцето на България, сутринта предвещаваше един слънчев зимен ден в средата на месец февруари. И той беше такъв!
Майка ми ме посети на работа, за да разкаже какъв късмет е имала. Купила на сметка разни неща в един магазин. Тя грееше, подобно на Слънчо навън! Нещо толкова малко я е зарадвало МНОГО и приличаше на малко дете, което е получило изненадващ подарък. Видът и стопли душата ми и ме накара да се усмихна още по-широко.
Човек избира в какво да вярва. Аз избирам да вярвам в късмета! В доброто! В красивото! В успешното начало, което ще доведе до успешен край! Дали някога ще ме споходи лош късмет? Мисля, че само ако престана да вярвам в добрия.
Дали обаче няма доза истина в суеверията? Дали изцяло трябва да ги пренебрегваме? Мислим, че са "бабини деветини", но щом са се запазили до днес сигурно има някаква причина. Не вярвам да е защото нещастните хора са по-многобройни от щастливите.
А ти какво мислиш?
Миналия Петък 13-ти още когато отворих очи Слънчо ми се усмихваше през прозореца. Винаги ме предизвиква да му отговоря с усмивка. Когато пуснах радиото чух, че в много от градовете в България вали сняг, накъде има заледявания... Наистина се почуствах късметлийка, защото в моя град, в сърцето на България, сутринта предвещаваше един слънчев зимен ден в средата на месец февруари. И той беше такъв!
Майка ми ме посети на работа, за да разкаже какъв късмет е имала. Купила на сметка разни неща в един магазин. Тя грееше, подобно на Слънчо навън! Нещо толкова малко я е зарадвало МНОГО и приличаше на малко дете, което е получило изненадващ подарък. Видът и стопли душата ми и ме накара да се усмихна още по-широко.
Човек избира в какво да вярва. Аз избирам да вярвам в късмета! В доброто! В красивото! В успешното начало, което ще доведе до успешен край! Дали някога ще ме споходи лош късмет? Мисля, че само ако престана да вярвам в добрия.
Дали обаче няма доза истина в суеверията? Дали изцяло трябва да ги пренебрегваме? Мислим, че са "бабини деветини", но щом са се запазили до днес сигурно има някаква причина. Не вярвам да е защото нещастните хора са по-многобройни от щастливите.
А ти какво мислиш?
2 коментарa :
Мисля, че днес е един прекрасен ден. А за да бъде такъв, човек трябва да се усмихне на света, без значение от датата. Още повече, че днес имам рожден ден :)))))))))
Напълно съгласна! Усмивката може да промени много... някой бе казал да не се смееш пред сърдит човек, но е задължително да се усмихваш - може би защото тя е "заразна" ;))))))))
Желая ти повече поводи за усмивки през цялата година, но особено днес!!!!!!!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Публикуване на коментар