Как да победим лошото време?




Вчера цял ден в моя град валя дъжд. Знам, че съм била от късметлиите, защото в други градове е имало бурни ветрове, сняг и студ... И все пак се зачудих защо лошото време винаги ни се отразява на настроението?! Сякаш сивотата, влажността и студът на времето се отразяват като в огледало в нашите души и ги правят мрачни и тъжни... Някакси губим живеца си, гледаме да се затворим вкъщи, или пък да не мърдаме от работното си място, после да се хвърлим в първото срещнато такси. Дали чувството, че сме безсилни пред капризите на времето (особено мартенското) спомага за нашите мрачни и тъжни мисли?

Дали ние хората можем да променим времето? Мисля, че НЕ.
Но дали можем да победим лошото време? Мисля, че ДА.

Богомил Райнов е казал, че "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Щом е хубаво значи не трябва да го променяме. Още повече, че има хора, които обичат лошото време. Всеизвестно е, че на дъжд се спи най-сладко. Можем да направим толкова много неща, за които в забързания слънчев ден не би ни останало време. Можем да прекараме деня в леглото, можем да се наслаждаваме на новата си книга, можем да гледаме хубав филм, да си поговорим с приятели, да подредим къщата и живота си, да си измайсторим нещо...

Обаче, ако ни се наложи да излезем навън и веднага ни се скършва настроението. И идва основният въпрос...


Как да победим лошото време?

Моят отговор е - като предизвикаме Слънчо да ни се усмихне!

А знаеш ли кое е нашето тайно оръжие за това?

Чадърът!

Но не какъв да е, а специален!




Такъв, какъвто може да ти върне слънцето - нищо че то ще е от плат. При мен винаги върши работа.








Такъв, какъвто би накарал птичките отново да запеят и тяхната песен да озари твоето лице с усмивка.







Такъв, какъвто би накарал красивите цветни пеперуди да разперят своите крила над теб и да те подмамят да към чудния свят на мечтите.







Такъв, какъвто може да те понесе като птица, за да видиш от високо своя свят - любимото заведение, вечерната разходка, топлата уютна къща.







Такъв, какъвто може да ти разкрие необятния свят на изкуството.








Такъв, какъвто щом погледнеш нагоре да ти показва небе, красиво като за снимка.







Такъв, какъвто може да ти напомни аромата и чара на любимото цвете.








Такъв, какъвто може да те накара да усетиш свежестта на току-що разлистената гора.








Такъв, какъвто може да ти донесе полъха на летен бриз и ситни песъчинки в косите.







Такъв, какъвто може да ти поднесе удоволствието да бъдеш различна и доста ексцентрична.







А ако никое от горе изброените специални оръжия не сработи...






Винаги можеш да изразиш себе си по по-различен начин и това пак да предизвика усмивка.





Или пък...



Винаги можеш да продължиш да се радваш на живота и да правиш всички онези неща, които те карат да се чувстваш щастлива!











Facebook Comments

6 коментарa :

Nathalie каза...

ех, Дими, Дими..така се унесох да чета началото, че като видях тези чадъри си умрях от смях. очаквах да задълбаеш в нещата, а то чадъри. било лесно значи. хехе хехе.. заплюх си най-първия, най-жълтичкия.. ей, такъв, ако си намеря, верно никога няма да се разкисна, че навън пак вали ..
някой да знае къде продават жълти чадърчета, че да ми се притече на помощ ..хахахаа

Dimana каза...

Хехе, мии, началото винаги може да е подвеждащо, важно колко си удовлетворен на финала :) Пък и аз съм си две в едно - меланхолия и слънце, явно и постчето като мен...

А пък за чадъра, като ти дойда на гости ще имаш такъв! Моят е същия като жълтичкия, само че без къдричките. Има само един недостатък, че се цапа. Обаче това е нищожно в сравнение с настроението, което внася!

Georgina каза...

Dime ,strahotni chadurcheta,a i postcheto e super:)

Графът каза...

Поздравления!
И за писанието, и за разкошния букет с още по-разкошните "надписи". :)

Nathalie каза...

благодаря ти Дими. едно цапане няма да ни уплаши. хей ръчички, хей ги две. за какво са ако не за да изперат едно жълто чадърче. хехехе

Анонимен каза...

Странно обаче,че аз невинаги съм се чувствала кофти при лошо време.Дори напротив,понякога дъждът и мрачното небе някак ми действат успокоително.И се дразня,когато изгрее слънце.Наистина откачено.

Публикуване на коментар