Нещо за мен (Димана)

Здравей! Скоро станах част от жените, част от Сайтът на Една жена. Чувството е хубаво и ново за мен, сякаш съм една сред група приятелки. С тях и с теб мога да споделя неща, които ме вълнуват; неща, които ме дразнят; неща, които една жена би разбрала. Има толкова много интересни неща, за които да си говорим...

Като малка бях мъжко момиче - за ужас на баща ми. Не зная дали мъжкарана е по-точната и по-силна дума, но май натам бях тръгнала. Винаги бях с обелени колене, все тичах с момчетата, катерех се по дърветата, правех се на ударена когато ме викаха да се прибирам. Имах повече приятелчета момчета, като се намираха и момичета, но бяха рядкост и с тях не постигах разбирателство. Играехме навън - стражари и апаши, народна топка, фунийки, дори футбол (бях добър вратар, може би имах бъдеще натам), карахме колелета. Бяха безгрижни години! Като гледам днес децата как се тълпят в компютърните зали и все по рядко се чува детска глъчка се чудя дали не изпускат нещо. Но пък щом се развиват по този начин - явно така трябва, нещата се променят, поколенията се менят!

Та когато поотраснах си останах мъжко момиче. Имах си повече приятели момчета (и продължавам да ги имам), с тях се разбирах по-добре, с момичетата някак рядко намирах общ език. Това се отразяваше и на дрехите ми - чувствах се добре в панталони. Дори с бой не можеха да ме накарат да си облека рокля, или пола. Вярно, момчетата си ме обичаха и приемаха като "аверче", но пък физически разликата си личеше и пак малко като аутсайдер - нито с едните, нито с другите. А защо винаги децата се делят на момиченца и на момченца? Явно и за това си има причина - вероятно различията между двата пола, различните интереси, различната нагласа към света.

Беше странно, но както казват - всичко идва с времето си! Постепенно заех мястото си на жена, започнах да нося поли и рокли, да изглеждам по-крехка, макар да си запазих някои от "мъжките" качества. Повечето жени казват, че да си жена е трудно, тъй като живеем в мъжки свят. За да се докажеш, особено в професията, ще ти трябва доста повече воля и енергия, отколкото на един мъж. Аз казвам, че е според зависи. Има професии, които си останаха мъжки - дори най-върлите феминистки не успяха да превземат. Има и такива, които се водят все още женски, въпреки че все по-рядко се среща такова разделение в работата. Който е добър на избраното поприще си е добър, независимо от пола и ще намери мястото си! То си е индивидуално за всеки човек. Но обикновено мъжете се увличат от едни неща, жените от други, мъжете имат предпочитания към предмети, форми, числа, а жените се интересуват повече от хора, отношения. Ако бяхме еднакви нямаше да е интересно...

Да си жена не е трудно и с малко повече такт и финес може да се превърне в предимство. Ти как мислиш?