Какво Правим?

преди месец и малко беше отбелязан 60тия рожден ден на Декларацията за правата на човека..(денят бе 10 декември 2008).  историята гласи, че на същия този ден през 1948 Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека.

това е Документът, който гарантира правото ни на живот, свобода и сигурност, също и справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори, свобода на мисълта и религията, а също така и свободa на изразяване (а не свобода за вандализъм и нападание на защитниците на реда).

това е Документът, който забранява изтезанията и смъртното наказание, както и нечовешкото, и унизително отнасяне към човека.

чудно как сме живеели без този Документ? и следващия въпрос : Какво Правим? Да приложим Декларацията за правата на човека?

помисли по въпроса, също хвърли един поглед и на клипа (с Паоло Коелю) и използвай 60те секунди пълноценно.








Facebook Comments

1 коментарa :

Dimana каза...

По уникален начин си поставила акцент върху важното и си загатнала проблема във вчерашния "мирен протест", за което имаш моите адмирации!
Разбрах за идеята за протеста от медиите, гледах и как бе отразен по телевизията. Да си призная - бях потресена!!! Мисля, че думата "вандализъм" подхожда най-добре на разкрилата се картина! Това, което аз видях бяха млади момчета - да не кажа деца, които бяха озверели до такава степен, че желаеха да се стигне до кръв. Те нападаха, те провокираха, някой дори удари по-възрастен човек, който беше в техните редици - на протестиращите! Като помислиш, не е изключено част от участниците да са пострадали именно от тях.
В някои предавания и сайтове страшно ме подразни, че се обвиняват полицаите - как можело да приложат груба сила; защо били обърнати срещу протестиращите, а не срещу Народното събрание, нали и те не са доволни от нашите управници; какво и кого защитават; че пребивали деца и бабички... Нали и те са граждани, и те имат права, и те имат семейства, защо някой ги замеря, блъска и бие?... Когато интервюираха пострадали полицаи в очите им имаше болка, имаше и страх! "Милите" деца съвсем спокойно можеха да повалят някой от полицаите - ако беше отделно и да го ритат до смърт!
Не искам да оправдавам нито едната, нито другата страна - когато се стигне до прилагане на груба сила, до саморазправа - няма победители!!! Радвам се, че някой някак успя да спре това безумие, защото нямаше да доведе до нищо градивно, дори точно обратното. Кой щеше да е виновен тогава?
И наистина с това грубо погазване на човешките права се измести важното... подмина се идеята, за която се бяха събрали хората - за справедливото негодувание срещу сегашната обстановка в държавата!

Публикуване на коментар