За Носталгията, България и Още Нещо...


Винаги съм си мислела, че всички приказки за това как хората, които живеят в чужбина изпитвали носталгия, и как тя ставала все по-голяма с изминалите години – са само плод на нечие въображение ...

Но от собствен опит (и за съжаление, най-вече мой), уви това наистина е така ...

След като толкова години съм на 'запад'- така да се каже, както казва майка ми – по на запад от това, здраве му кажи, и да бях те гонила по-надалеч нямаше да отидеш ...

Но това е друга тема и в случая наистина колкото и да не ми се иска да призная – има я тая голямата носталгия, та я има ...

Онова чувство, което се появява всеки път, когато си мисля за родината и ме свива точно ей там под 'лъжичката', хич няма и да излъжа като кажа, че наистина е там ...

Сигурно има и други като мен, които се чувстват като риби на сухо в друга страна и се питат какво още правят, че не се прибират вкъщи...

Сигурна съм, че не съм само аз...

От малка още имах (и още я имам) мечтата един прекрасен ден да пътувам и да посетя други държави, народности, та дори и поне едно от '1000-та места, които всеки трябва да посети преди да умре ...' (хората са написали доста справочници и книги на тая тема) ...

Но до този момент - честно да си кажа – никоя книга не ме е убедила и накаралa да посетя дори и едно от тях и то не заради друго, ами просто всеки път, в който се реша да взема ваканция и да си купя билет и да пътувам - единственото място, до което наистина (с ръка на сърцето го казвам) ми се иска да отида е в България ...

И за мен лично тези '1000 места' са точно там и само там в България. Знам, че ще има и такива, които ще ме осъдят веднага и ще кажат: Ами като си такава патриотка –какво правиш там, а не си в родината?

На тях ще им отговоря: Никой не ме е карал насила, избора си беше мой. Не съм в родината по ред причини, и аз като много други на времето се полъгах по идета за 'обетованата земя' и тръгнах да диря щастието си там и да се боря за по-доброто бъдеще на децата си. Не, че нямаше моменти, в които много ми се искаше да си събера багажа и да се прибера в родината, но когато почувстваш, че момента, в който е трябвало да оставиш всичко и да си тръгнеш е отминал ... ти просто продължаваш напред ...

Не, че се чувствам сега излъгана или, че не съжалявам понякога за решението си да замина и живея в чужбина, но знам, че никъде животът не е лесен - и това дали си в родината или в чужда страна все е трудно, но сякаш, когато ги няма близките и си заобиколен от непознати е някак си по-трудно ...

И, за да се докаже човек на чуждо място, в чужда страна трябва двойно и тройно повече да работи за постигането на целите си от всички останали и всяко дори и малко постижение на всеки наш сънародник зад граница е и победа за България.

Не само съм много щастлива, че Натали започна тази поредица 'Какво сме дали на Света?', но и в същото време съм много горда от всички тези знайни и незнайни Българи, които са дали и продължават да дават за родината ни, та дори и на хиляди километри разстояние от нея. И наистина всичките им усилия са си стрували жертвите, защото са били, а и са в името на родината ...

Защото тя, родината, е не само на картата на Европа, ами всеки един от нас си я носи в сърцето, без значение на кой край на Света се намира ... и никой неможе да му я отнеме от там и тя винаги ще си е там без значение от това кой къде е заминал или от колко време го няма, важното е, че България е с него...

Затова - Българи не спирайте да творите и да се борите без значение къде сте - дали в страната или далече от нея. И никога не забравяйте кои сте и от къде сте тръгнали ... И преди всичко, че сте Българи!


Facebook Comments

8 коментарa :

ch каза...

здравейте, точно днес го публикувах
една друга носталгия, но също толкова силна
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=253985
не разбрах какво значи
"Натали започна тази поредица 'Какво сме дали на Света?'", има такава рубрика или е нещо друго?

Една Жена каза...

Какво сме дали на Света?

Анонимен каза...

Vij savetite na Dalai Lama, publikuvani ot Nathalie. Nadyavam se da namerish uteha tam.

http://www.jenite.net/2008/11/blog-post_8150.html

Анонимен каза...

razplakah se. Viarno e da. Ako mojeh da ozeleia togava v Balgaria stiah da ostana. Na 28-29 godini biah stastliva v BG dokato ne mojeh prosto pove4e finansovo da ozeliavam...S godinite stava vse po trudno da se varna. No moje i da go napravia..

Анонимен каза...

Zdraveite!
Sytre6no kafe i niakolko novini ot Balgaria, kakvo po-xybavo v tozi dagdoven den doleko ot rodnata zemia...
I eto, 4e popadnax na tozi tex i vsi4ko se obarna na opaki - tagata obxvana otnovo sartzeto mi, a bix po4ti sigyrna, 4e cled 20 godini tia "nostalgiata" si e yti6la, a tia samo se e skatala o6te po-dalboko tam dalboko v edno zabreveno ot men kat4a na dy6ata...
Blagodaria vi za va6ite redove, blagodaria, 4e i pomagnaxte na moita "izterzana nostalgia" da nameri kyrag da izvika: "Da tyk sam i 6te ostana do poslednia ti dax."
S mnogo obi4 kam vsi4ki vas tragnali po tezi bezbroini drymi6ta po sveta.

Анонимен каза...

точно любимата родина ви е пропъдила-не го ли разбирате??тук нищо не се получава,дори и да си кадърен и образован!

Анонимен каза...

Naistina ...sled vsichko materialno postignato v chujbina ..samo v BG mi se hodi... No kak da ostavim dezata si rodeni i izrasnali v druga durjava i da se priberem sami v rodnite si mesta???? Nostalgiajta she e do kraj na jivota ni ....

Анонимен каза...

Наистина, изглежда ще останем с носталгията в душите си, а как само ми се иска да се прибера в България.....

Публикуване на коментар