не Някога, а Днес

за пореден път сядам да се занимавам с казуса:
какво, ако утре ...?

и това никога не е случайно.
какво щях да кажа на човека до мен,
ако знаех, че днес е последния ни ден заедно?

дали щях да се разкрещя за нещо дребно, както обикновено.
или щях да му напомня колко важен е той за мен?

факт неоспорим е : Животът няма срок на годност.
това е реалността, която всички ние споделяме.

разбира се, че знаем за тази реалност.
но в ежедневието тя просто избледнява.
вниманието ни е привлечено от малкия детайл.
а той някак се губи в голямото.
и всъщност, единственото важно.

точно аз ли не знам,
колко трудно е да се поддържа високо ниво.
на любов и страст.
на дневна база.

и пак, това не е оправдание.
има прости неща, които всеки може да направи,
за да остави онова усещане на значимост.
у най-близкия си човек.

и това не е откриването на топлата вода.
тези неща ги знае всеки.
но всеки ги оставя за утре.
а утре може и никога да не дойде.

поне две целувки на ден.
една за добро утро и една за лека нощ.
а когато те са повече, още по-добре.

спри се за малко.
за да кажеш здравей и Обичам те.

прави само неща,
които би споделил с любимия си човек.

иначе би звучало :
никога не прави нещо,
което не би искал партньора ти да знае.

винаги бъди на разположение,
когато той или тя имат нещо важно да споделят.
и тъй като никога не може да знаеш дали е важно или спешно.
просто винаги бъди отворен към човека до теб.

така прави, че всеки ден да прекарвате малко време заедно.
5 минути излежаване сутрин.
30 минути вечер, вместо телевизия.

дарявай комплименти.
когато, както и за каквото се сетиш.
нищо не ти струва.

забрави за недостатъците.
нали и ти ги имаш, и де да бяха един или два.
какво ще кажеш за добрите качества.
поощрявай ги, говори за тях.
карай другия да се чувства важен.

усмихвай се. с повод и без повод.

е, това беше и е.