Черната Стена


Лежаха в кардиологичното отделение на болницата. Освен че споделяха една обща стая, те сякаш имаха и еднаква съдба - и двамата страдаха от сърдечна недостатъчност, болестта напълно ги беше обездвижила и приковала към леглата им. Единствената разлика между тях може би се състоеше в това, че леглото на единия бе разположено до прозореца, а на другия - в дъното на стаята, до стената...

Този, който лежеше до прозореца, всеки ден гледаше през него и разказваше на другаря си по стая и съдба, какво се случва навън:

- Днес времето е слънчево, а морето - спокойно. Но явно все пак полъхва лек ветрец, защото платната на корабчето в далечината са издути...
Паркът не е много оживен тази сутрин, на две от люлките има дечица, а другите две са празни...
Влюбената двойка от вчера пак е тук, настаниха се на същото място и отново си говорят нещо, държейки се за ръцете и гледайки се нежно в очите. Колко си подхождат един на друг само...
Люляците тази пролет са толкова отрупани с цвят, че всичко наоколо изглежда като окъпано в лилаво. Само тук таме между тях се белеят цветовете някоя цъфнала слива...
Чайките кръжат ниско над морето в търсене на днешната си прехрана. С какъв устрем само се стрелват към водата и после пак се издигат с писък нависоко...

Така си минаваха дните в стаята - мъжът до прозореца гледаше навън и разказваше, а другият до стената слушаше и си представяше...

Докато една вечер мъжът до прозореца не получи сърдечен пристъп. Кризата беше по-тежка от друг път, приятелят му се уплаши. Посегна инстинктивно към копчето, с което викаха дежурния лекар при нужда, но... се спря!

Една странна мисъл заблъска настойчиво в главата му:

...Ако се случеше нещо с приятеля му, леглото до прозореца щеше да се освободи и тогава вече можеха да преместят него на това място. Така най-после и той щеше да се наслаждава на красивата гледка към морето, парка и всичката красота, намираща се наоколо. Досега трябваше да се задоволява само с разказите на съседа си, а ето че най-после имаше шанса сам да види всичко това с очите си...

Воден от тези мисли, той не направи нищо за да помогне на своя другар по съдба, с когото бяха споделяли толкова много през дългия си престой в болницата...

На сутринта лекарите само констатираха смъртта на мъжа лежащ до прозореца, а санитарите изнесоха тялото му от стаята. На освободилото се вече място, настаниха пациента от другото легло. Ето че най-после беше дошъл този дългоочакван от него миг. Сега вече можеше сам да погледне през прозореца и да види с очите си какво се случва всеки ден навън! Надигна се с усилие малко и обърна глава към прозореца. Погледна навън и... онемя от това, което видя:

Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше... дълга и висока ЧЕРНА СТЕНА!!!



Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa





Facebook Comments

6 коментарa :

Анонимен каза...

Ох,направо настръхнах докато го четох. Ти си невероятна в откриването на такива силни неща. Не зная как го правиш , но те поздравявам, че можеш.

Анонимен каза...

Много се радвам, че започвам деня си с този пост, Мелиса.
Често се случва пост фактум да разберем грешките си и да съжаляваме за тях, а да нямаме шанс да ги поправим.
Хората, които ни мотивират, обичат и подкрепят, заслужават безрезервната ни обич и взаимност.

Анонимен каза...

Надигам се с усилие малко и обръщам глава към компютъра.

Срещу монитора, пред очите ми, стоеше поредния ...страхотен пост на Melisa !!!

Melisa каза...

Радвам се, че ви е харесала историята, че ви е докоснала, макар и по малко по-необичаен начин...
И на мен ми подейства така, когато за пръв път я чух. Беше разказана на финала на някакво радио-предаване, в което обсъждаха човешките взаимоотношения...
Едва ли съм в състояние да опиша всичките чувства, които предизвика тогава в мен - тъга, болка, разочарование, потрес, гняв...
И за кой ли път, отново се запитах - наистина ли сме толкова "лоши" и такива егоисти ние, хората?!

Анонимен каза...

И толкова добри, Melisa! Не забравяйте човека от леглото до прозореца!

Melisa каза...

Да, истина е!
Може да са много по-малко, но за щастие все още съществуват и "толкова добри" хора, като човекът от леглото до прозореца :)

Публикуване на коментар