С тези парчета как да живея?!

С тези парчета как да живея?
Не зная. Не умея...

Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта (а свещите – духнати вчера).
Капка любов. Хапка омраза...


Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката (“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?


Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная, как да живея така –
със парчетата?


Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?


Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла – със свещите! – торта.
И цяла Луна. Единица – Вселена.
И всичко – сега! И – никакво вчера...


С тези парчета как да живея?
Не зная. Не умея.

С тези парчета ти как живееш?
Не зная. Умееш...

Анна Колчакова