Татко забравя...

Слушай, синко:
Казвам това, докато ти спиш. Едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти коси са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти...

Ето какво си мислех, сине:
Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам - разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика:

- Довиждане, татко!

А аз се намръщих и отвърнах:

- Какво си се прегърбил?!...

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!...

Спомняш ли си по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника недоволен, че си ме прекъснал и ти спря на вратата.

- Какво искаш? – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете!

Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация...

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. Прекалено много исках от теб, прекалено много...

У. Ливингстън Ларнд



Facebook Comments

8 коментарa :

dobra каза...

Мел, отново и отново има на какво да ни научиш...
Продължавай все така. И дано повече татковци и майки да прочетат това. Аз лично ще си спомням за тази статия поне по няколко пъти на ден, винаги когато реше да укоря с нещо моята прекрасна дъщеря.
Благодаря ти, Мел :))))))))))

Анонимен каза...

Благодаря ти Мелиса! Просълзи ме !
Успех!

Melisa каза...

Благодаря!
Мен също много дълбоко ме трогват тези статии. И се надявам наистина колкото се може повече родители (настоящи или бъдещи) да ги прочетат и да се замислят. Да си спомнят, какво са искали и получавали те, когато са били деца. А след това да си дадат сметка как се държат сега, когато вече "от другата страна" - като майки и татковци... :)

DER KAISER каза...

Тук май нещо цензора цари.. :(

Анонимен каза...

Тъжното и жалкото е,че хората с такова мислене липсват в публичното ни медийно пространство,където се настаниха блюдолизците,цинизма и простащината.А какви прекрасни хора имаме!

дони каза...

Да! Благодаря!
Има доста неща, за които трябва да се замисли човек. По-добре късно, отколкото никога! Благодаря, Мел, че ми даде тази възможност!

Анонимен каза...

Много истинско и много вярно!Браво!И аз се просълзих ;(

Анонимен каза...

Прекрасно!!! Намерих себе си и като родител и като дете! Трябва всички да се замислим как възпитаваме децата си и какви деца сме!!! Няма по-важно нещо от това да си приятел с детето си и с родителите си и то да го покажеш навреме а не когато е късно!
Благодаря на Мелиса за това!!!

Публикуване на коментар