Старите писма

Понякога е доста тъжно да четеш старите писма.

Е, вярно е, че вече никой почти не получава запечатан плик с марка по Българските пощи. Но в това време на високи технологии, Интернет ни предоставя доста възможности за комуникация.

Днес, докато си разчиствах служебната поща, открих в архива една папка, където най-чинно се получаваха стотиците писма, които бившия ми приятел изпращаше.

Спомних си, с какво нетърпение очаквах в продължение на две години да "изпищи" компютъра ми и на старт лентата да се появи малкото жълто пликче, което да ми оповести получаването на ново съобщение.

Четях и връщах отговор на написаното от него и мейлите ставаха огромни.

Зачетох се, в това което сме си писали. Доста неща ме забавляваха, като обсъждането на вече напуснали колеги или забавни случки, които бях забравила.
Имаше и снимки, много снимки, на красиви моменти, общи и поотделно...

Но не това ми направи най-силно впечатление...
Даже ме натъжи.

Думите, които сме си разменяли и клетвите във вечна любов, която вече явно я няма.
Това ме натъжи. Предполагам, че е същото при всяка дълга връзка, която е приключила така, но защо хората забравят накрая хубавото и се фокусират само върху лошото.

Предполагам, че не трябваше да се зачитам толкова много в тези стари писма, думите от тях вече нямат същата давност, но и не съжалявам, защото така си припомних каква ГОЛЯМА И КРАСИВА ЛЮБОВ съм изживяла...




Facebook Comments

0 коментарa :

Публикуване на коментар