Радостите на женския колектив

Да работиш в женски колектив си има своите плюсове и минуси.

За минусите всички сме наясно, но сега ще обърна внимание на плюсовете.

Та от къде да започна...

Мда, от това как слизам супер изнервена от поредния автобус, който се движи със скоростта на охлюв и климатът в него е като на пустинята Сахара. Личният ми опит показва, че една така наречена "изостанала страна", където 90% от територията е заета от пустиня, та дори и там хората се возят в автобуси, които имат това невероятно откритие на модерното общество - климатикът.

Да оставим настрана неволите на градският транспорт на любимата ни столица и да се върна на темата за колежките. Слизайки от "Мерцедеса", втора употреба от ГДР-то, се започва едно звънене, със задаване на интелигентния въпрос, кой е стигнал първи до магазинчето и кой ще купи животоспасяващата напитка, наречена "кафе".

Започва се едно лудо препускане по магазините, да се заредим добре с диетична храна и напитки, тъй като ни чака един дълъг и изнурителен ден в инкубатора, наречен "офис". Забравих да уточня, че работното ни място се намира на края на град София, по-близко до Пазарджик от колкото до центъра на града. В този последен писък на модерното строителство, толкова характерен за големите "Ситита" на световните столици, няма едно нормално заведение или магазин, където средностатистическият работник със средностатистическата си заплата да може да се нахрани.

Та след тура по кварталните магазинчета, се събираме на пейките пред жабясалото ни езеро, където освен малки жабки, понякога успяваме да зърнем и две три заблудени рибки. Посядаме на загрятите от слънцето пейки и започваме да бистрим "нещата от живота". Задължителна тема са препятствията в пристигането на работа и колко време сме чакали "халеевата комета" - разбирай градският транспорт.

След като обсъдим наболелите теми, с нежелание поглеждаме часовника и се надигаме, тъй като ни остават само няколко минути до започването на работния ден. Сигурно на повечето хора им е странно, как така не си позволяваме да закъснеем и с няколко минути. Ами нашата работа се следи точно по час. Започваме работа и приключваме работния ден в определеното време - нито минута по рано, нито минута по-късно. По 8 часа стоиш вързан към телефона и рядко си позволяваш да си откраднеш повече от няколко минути на ден за една цигара или кафе.

Та включваме се към трафика на чакащите отговор клиенти и се започва монотонното ни ежедневие.

"Любимите" ни смени, ако мога така да се изразя, са тези в събота и неделя, когато са малко желаещите да си говорят с нас и ние успяваме да свършим и някоя допълнителна работа. Да обсъдим колегите, да споделим различен опит относно минали преживявания и да дадем мнението си, въпреки че в повечето случаи решението на проблема не зависи от нашия съвет.

Естествено, успяваме да обслужим и някой друг ентусиазиран клиент, но и да си кажем и каквото имаме да споделим.

Към края на деня започваме да гледаме настървено към часовника на телефона с надеждата последните няколко часа да се изпарят като секунди. Но не, не е било писано да променим времевия параметър и времето да почне да препуска вместо да се влачи. Не става, но надеждата последна умира, та ако чуете, че някой е спечелил Нобелова награда за невероятно откритие в областта на времево-пространственият паралел или там каквото и да се води, да знаете, че е някой от нас.

Приключвайки деня, всеки си тръгва към своята спирка-мъчение и към своя "Мерцедес" набор на нас самите. И се започват разговори по мобилните ни телефони, за нещата които не сме успели да си споделим през целия работен ден.

За някой нещата, които описах, може да не са плюсове, но когато си по 8 часа на едно работно място с едни и същи хора, почваш да гледаш по доста по-различен начин на ежедневните радости и да откриваш положителното дори и в тривиалните неща.

Предполагам, че 90% от работещите в офиса водят същите разговори и споделят същите проблеми. Целта ми е не да поучавам, а просто да напомня, че малките неща правят големите радости в този не толкова радостен живот. И една нормална работна среда може да ти донесе така търсеното спокойствие в този луд наш живот.




Facebook Comments

1 коментарa :

national lottery каза...

Your blog is very creative, when people read this it widens our imaginations.

Публикуване на коментар