Искаш ли да си Автор в Сайтът на Една Жена?

Днес отворих Вратата на блога ..за Нов Автор.
Реших, че не страдам от Собственическо чувство,
и че мога да споделя моето Специално местенце,
с всеки Желаещ да се включи.

Както днес Melisa отбеляза,
през последната година,
си гледках блога като мое детенце,
без да допускам чужди хора покрай него,
но детенцето ми вече не е същото,
"пораснало"
е,
и вече мога го оставя в ръцете и на някоя "леля"
за малко...
да се грижи за него..


Искаш да си Автор в Сайтът на Една Жена?
Мъж, Жена, Студент, Работещ..Пенсионер?
Няма значение.
Важното е тук да ти харесва!
И да имаш какво да споделиш!
И да се свържеш с мен!

Използвай онлайн чата...
На приказки..с мен!

...
Запазвам си правото на избор!




Facebook Comments

4 коментарa :

Аз каза...

Поканена съм за автор към блога.
За мен е чест и удоволствие.
Благодаря!
Истината е, че обичам да си записвам разни неща, които ми се въртят в главата. Задължително се движа с химикал, обикновено имам и тефтер, който си го прехвърлям, по чантите, но ако съм го забравила и салфетки изписвам, ако ли пък не изтичвам до близкия банкомата и пускам справка за сметката си - моментът не е за изпускане: завъртяло ми се е нещо в главата, трябва да си го нахвърлям. Така задавайки ключовия въпрос и започвайки да изписвам всичко хрумнало ми в главата обикновено намирам отговора. Най-интерсно е като си го прочета след време. Тогава разбираш и какво чувство се е било породило в теб - тъга, гняв, нерви, безсилие, щастие усмивки, ...
Но това е лесно, просто ми е нужно и го правя. Но сега вече стана сложно. Обикновено си пия кафето, (напоследък когато имам възможност) със Сайтът на една жена. По мое усещане и той е нещо подобно: заклещила се една мислъл или идейка в главата на Една жена и решила да я сподели, та да види има ли то почва у нас и що е то дето я тормози, като си го излее - олеква. Ама аз как да се впиша в това лично пространство? Все още не ми е хрумнало?!?!
Още веднъж благодаря!
Честита ти годинка и ентусиазмът, енергията и идеите ти никога да не пресъхват.

Една Жена каза...

хей Аз (усмивка)...
дълго си мислех, че блогът си е нещо само мое. каква заблуда!

спря да бъде лично, когато спрях да пиша на хвърчащи листчета и реших да споделя моят свят, моят архив и моята душа с всички.

блогът направи мен щастлива по много начини.

сигурна, че и с теб ще е така.

ще те чакам да се включиш ...
когато ти хрумне...

Georgina каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Georgina каза...

Благодаря за поканата да бъда автор към блога!
И най-вече специални благодарности към Натали!!
Затова, че повярва в мен и ми даде възможност и аз да имам собствено местенце наравно с другите Жени!!
Oт скоро съм тук, но съм много щастлива,че мога да споделям с всички вас- читателите, това което съм държала в мен от дълго време...но не съм имала смелостта да го кажа публично.
Благодаря на всички за коментарите!! Те значат много за мен, за това че се опитвате да ми помогнете, че ме разбирате и ми давате кураж, в момент когато имам голяма нужда от него... и най-вече че не ме съдите, а ме приехте такава каквато съм...
Желая на всички Жени и читатели,много лично щастие, здраве, успехи... а на Жените специално-много нови и свежи идеи! Никога не спирайте да творите!!!

Публикуване на коментар