Пътуване БезСпир!

ЧУдя се само Как не ми Писна.
Днес съм Тук, а утре Там.
Тъкмо малко се успокоя,
и самолета ме чака,
хващам го за на обратно.

Минаха няколко часа,
откакто кацнах на Софийското летище,
и все едно никъде не съм ходила.
Такова чувство имам.
Лъжливо.

София е пуста.
За час успях много да свърша.
Да си измия колата.
Да си заредя колата.
Да се сдобия с ново списание.
Да купя подаръци за една Приятелка.
Да си платя сметката в Mtel.
Та дори оплакване да подам..
относно безобразно високите сметки,
които всеки месец трябва да плащам.
Не-човешко е.
Но май започнах да разбирам.
Роуминг.
Това е правилният отговор.
Ако не си избереш правилния Оператор,
Този, с който наш Mtel работи,
може разговора ти да мине през 5-6 оператора
и съответно всичко това ти ще го платиш.

Това вече е минало.
Най-после седнах.
В едно от любимите ми Местенца.
Няма никой.
Така не бях го откривала отдавна.
Страхотна възможност да се насладя...
на Чая Женски Баланс..
на печенето сирене с боровинково сладко и орехи
и да се отдам на мира, обладал ме за Миг.

Иде ми да крещя от радост и болка..
тук съм и съм Щастлива.

Душата ми се лута БезСпир,
но има и такива мигове,
когато всичко замира
и усещам само Красотата,
за всичко друго оставам Глуха.

Facebook Comments

3 коментарa :

Anais каза...

добре описано и познато до последен детайл усещане...

Anais каза...

добре описано и познато до болка...

Anais каза...

добре описано и познато до болка...

Публикуване на коментар