История отПреди
Аз бях 21 годишна девойка. Занимавах се с au-pair агенцията, ходих на лекции, имах си мой апартамент и току-що бях отхвърлила 2 годишна връзка с мъж, който беше по-голям от мен, женкар и определено от него видях доста и научих доста, вече бях изневерявала, бях зарязвала мъже, бях си играла с тях.
И въпреки това. Срещата ми с един мъж ме промени коренно. Изведнъж загубих хъса си за много неща, имах нужда от него, помагах му в неговите начинания, подкрепях го във всичко, с което се заемеше, но бях емоционално зависима от него, имах нужда от любов и много внимание.
Един ден просто разбрах, че живота около мен се е променил, че много неща са се случили, че животът ми не е само любовта ми е към един мъж. Той е много повече. Животът ми - това съм аз и моите решения. Аз избирам как да се чувствам, какво да правя, къде да ходя, всичко, всичко.
Исках да опитам нови неща, да видя, да сравня, да живея свободна, без да ми се слагат непрекъснато юзди. И го направих, това е зрелостта. Тя идва с времето, не само с опита. Опит имах и на 21 години. Но ето, 5 години от живота ми са изхвърчали. Много неща съм научила и още толкова ме очакват следващите пет години.
И тогава знаех какво искам, то не се е променило коренно много. Тогава бях дете, сега съм млада жена - опитай се да ме сравниш с една зряла жена. Има. И ще има още.
Помниш ли как изглеждах, когато се запознахме, как се чувствах. Помниш ли усещанието, болката ми, търсенето ми.... Сега ме погледни. Променила съм се.
Питаш ме дали ме е страх.
Да, страх ме е.
Но това не е онзи парелизираш страх.
А страха, който ще ме води напред.
Ще ме кара да изжиея страха си.
От какво ме е страх?
Страх ме е, че утре всичко това ще свърши.
Но животът е кръговрат.
Нещата започват и свършат.
Страх ме е, че се влюбвам.
Страх ме е, че ще ме заболи.
Страх ме е, че ще се превърна отново в емоционално зависима жена.
Страх ме е, че ще имам нужда от теб, а теб няма да те има.
Страх ме е, че ти няма да чувстваш същото.
Страх ме е, че ще те загубя дори и като приятел.
Страх ме е, че мога да те разочаровам.
Страх ме е, че всеки път когато се доближавам до теб, ти се отдръпваш.
Не ме е страх от друга жена.
Аз съм си Аз.
Уникална сама по себе си.
В някоя друга жена може и да откриеш някои от моите черти, но няма да откриеш комбинацията от всички мои черти. Всеки един от нас е уникален. Утре мога да срещна мъж, който много да прилича на теб в това или онова, но това няма да си ти.
Въпрос на избор е дали ти искаш мен, моята комбинация или искаш да избереш някоя друга. От това мен може да ме заболи, но това не ме прави по-малко ценна. Някой друг човек може да заобича точно мен, такава - каквото съм.
Това, че двама души се срещат и се разминават - е често срещано явление.
из архива
И въпреки това. Срещата ми с един мъж ме промени коренно. Изведнъж загубих хъса си за много неща, имах нужда от него, помагах му в неговите начинания, подкрепях го във всичко, с което се заемеше, но бях емоционално зависима от него, имах нужда от любов и много внимание.
Един ден просто разбрах, че живота около мен се е променил, че много неща са се случили, че животът ми не е само любовта ми е към един мъж. Той е много повече. Животът ми - това съм аз и моите решения. Аз избирам как да се чувствам, какво да правя, къде да ходя, всичко, всичко.
Исках да опитам нови неща, да видя, да сравня, да живея свободна, без да ми се слагат непрекъснато юзди. И го направих, това е зрелостта. Тя идва с времето, не само с опита. Опит имах и на 21 години. Но ето, 5 години от живота ми са изхвърчали. Много неща съм научила и още толкова ме очакват следващите пет години.
И тогава знаех какво искам, то не се е променило коренно много. Тогава бях дете, сега съм млада жена - опитай се да ме сравниш с една зряла жена. Има. И ще има още.
Помниш ли как изглеждах, когато се запознахме, как се чувствах. Помниш ли усещанието, болката ми, търсенето ми.... Сега ме погледни. Променила съм се.
Питаш ме дали ме е страх.
Да, страх ме е.
Но това не е онзи парелизираш страх.
А страха, който ще ме води напред.
Ще ме кара да изжиея страха си.
От какво ме е страх?
Страх ме е, че утре всичко това ще свърши.
Но животът е кръговрат.
Нещата започват и свършат.
Страх ме е, че се влюбвам.
Страх ме е, че ще ме заболи.
Страх ме е, че ще се превърна отново в емоционално зависима жена.
Страх ме е, че ще имам нужда от теб, а теб няма да те има.
Страх ме е, че ти няма да чувстваш същото.
Страх ме е, че ще те загубя дори и като приятел.
Страх ме е, че мога да те разочаровам.
Страх ме е, че всеки път когато се доближавам до теб, ти се отдръпваш.
Не ме е страх от друга жена.
Аз съм си Аз.
Уникална сама по себе си.
В някоя друга жена може и да откриеш някои от моите черти, но няма да откриеш комбинацията от всички мои черти. Всеки един от нас е уникален. Утре мога да срещна мъж, който много да прилича на теб в това или онова, но това няма да си ти.
Въпрос на избор е дали ти искаш мен, моята комбинация или искаш да избереш някоя друга. От това мен може да ме заболи, но това не ме прави по-малко ценна. Някой друг човек може да заобича точно мен, такава - каквото съм.
Това, че двама души се срещат и се разминават - е често срещано явление.
из архива
1 коментарa :
Много дълбоко и разтърсващо...но най-вече истинско...
Публикуване на коментар