Завръщане УДОМА - Ден 5

Петък.
Петъците са хубави.
Леко мързеливи.
Въпреки, че за мен това не е последният работен ден.
Всъщност няма първи и последен.
Така е като работиш от вкъщи.
Няма работно време.
Няма уикенд.
Ти избираш, кога и как.
Но това всъщност означава - нонстоп!
Няма лошо - Аз си го Избрах!
А това може да означава само Едно@
Харесва си ми Така@

Хайде на Пазар.
Цели 3 часа се мотах из Видин.
Хапнах Питка със Сирене.
Пих дълго кафе.
Торта Брюле.
Разхождах се по Дунава.
И по центъра.
Пробвах Обувки.
На цена от 13,90 лв.
Перфектно.
При това бяха много симпатични.
Малко ме стягаха.
Но ако размисля - дано да са там.
Беше пълно с хора.
Майки с деца.
Народ. Народ.
Какво обаче ми направи впечaтлeние?

Жените.
Почти всички жени, с които се сблъсках...
бяха с високи обувки или ботуши.
А ходят пеша@
Аз рядко правя повече от 3 крачки без колата си.
Обаче, ходя с равни обувки.
А напоследък съм супер спортна.
Adidas-ки, Switcher и Jeans.
Това е моята униформа.
От ученическите си години не помня да съм била толкоз спортна - както сега.
Но ми е удобно така и така си ходя.
И въпреки това.
Нагласени жени на високи токове.
Впечaтляват ме.
Замислих се?
Означава ли това, че имат повече време от мен.
За да се нагримират, нагласят.
ИЛи?
Живеят в малък град, където на всяка крачка те наблюдават.
Трябва да си на ниво, иначе ще се говори за теб.
Май има и от двете по много.
Първо, не губят време в трафика.
Всичко е на една крачка разстояние.
Второ, живеят познавайки се и то добре.
Това би могло да бъде и изискващо.

Промяната.
Докато се размотавах, срещах и познати физиономии.
Готино. Интересно беше да ги разгледам.
Натежали. С деца.
По-сериозен изглед.
А Аз?
Какво си помислих?
Първо.
С 10 килограма по-малко.
Второ.
Едно време Не бях капризна.
А сега?
Мрън. Не ми се ходи пеша.
Мрън. Не мога без колата си.
Мрън. Не ям това, не е здравословно.
Мрън. Искам топла вода нонстоп.
Мрън и Мрън.
Нещо много съм се изнежила?!
А, това не е на Добре.

Дунав и Вода.
Успокояващо.
Не е чудно, че умирам за Вода.
Мога да изкарам с часове гледайки Водата.
Или с часове под Душа.
Оставям се на Водата...
Оставям Мислите си да текат Безспир.
Да се излеят до една.
Хубави и Лоши.
Искам да изляза Чиста и Свободна.
Тази терапия открих преди 4 години.
Когато работех по повече от 12 часа на ден.
Имах нужда, когато се прибера, да се отърся от всичко.
За да затворя очи и да заспя спокойно.
Никога не съм се оплаквала от проблем със съня.
Разбира се, има си и изключения.
Като преместване - например.
Не ми се ляга.
Това е истината.
Имам толкоз много неща да свърша.
А аз още не съм и наполовина.

Паркът на Влюбените.
Най-хубавият Парк на Света!
Уникален е.
Следва извивките на Дунава.
Красив. Подреден.
И на всяка крачка. Спомен.
Хубаво, е че днес, Любовта бе навсякъде.
Всяка втора пейчица бе заета от две сгушени тела.
И си Харесах Кафе.
Точно такова, каквото аз обичам.
Навън. Масички от ковано желязо.
Там съм следващият път.
Аз съм Щастливка@


<< Завръщане УДОМА - Ден 4

Завръщане УДОМА - Ден 6, 7, 8 >>