Завръщане УДОМА - Ден 2

Ден на нагаждане.
Първата среща за деня беше с огледалото.
Резултатите са налице.
Подпухнали очи.
Уморено лице.

Не, че друго съм очаквала.
Промените няма как да не се изпишат и на Лицето ми.
Но нали за това съм Тук.
За да се Възстановя.
Да събера Сили.
И да поема Пълен Напред!

Цял ден се мъчих да събера малко Концентрация и Желание за Работа.
Друг път, обаче.
Не се получаваше.
Денят бе зает с малки занимавки.
Свикване с новата обстановка.
Май така му викат.

А, тя, наистина е Нова.
Това не е апартамента, в който съм отраснала.
Моята детска стая отдавна е детското царство на някой друг.
Преди близо 2 години майка ми продаде старият апартамент.
Премести се само с един вход и с два етажа по нагоре.
Но тук е малко и място за мен - много няма.
Нали не е за дълго - ще изтърпи натрапничеството ми.
Така поне се надявам.

Тук няма нищо общо с моя ред.
Уж ми е майка.
А двете сме ужасно различни.
Колкото аз съм луда по реда.
Толкоз на нея не й пука.
Колкото аз обичам да готвя.
Толкоз тя вече не иска.

Давам си само още някой ден ..
Преди да съм започнала да реда, мия и местя.
Хич не е учтиво към Домакинята ми.
Но нали е Мама и си ме познава.
Знае какво я чака.
После тя ще си възвърне Безредието.
И всичко ще си продължи по Старому.

Една мисъл не ми дава покой?
Всяко Ново ли е предшествано от Завръщане към Старото?
Налага ли се всеки път да правя крачка назад - за да поема напред.
Първата картина, която изниква в съзнанието ми е на..
Копие-Хвъргач.

Отстъпва с единия крак.
Накланя тялото назад.
И силно Напред.
Копието изхвърча в небесата, за да се приземи на земята.


Май точно това правя аз сега.
Отстъпвам, за да си взема засилка.
И да отлетя.

Много задълбах.
Все на философия ме избива.
Време е за времето да си поговорим.

Студено е.
И ветровито.
Но аз до камината стоя.
Радвам се на огъня.
От скука ли?
От глад ли?
Реших картофи в камината да опека.
Майка ми съвсем искрено сподели, че такова никога не би й хрумнало.
Е, опекох ги, та даже си ги и хапнах.
Прилагам доказателства, за невярващите.














Е, какво ще кажеш?
Вкусно!
Друго си е да имаш - Огън вкъщи!
Не е като Парното.
Дето все му се чудиш - Защо, за Бога, го плащам?

Докато се обърна и хоп - Денят се изтърколил.
Ден 3 вече е тук.
Как ли разбрах?
Ооо, не съм поглеждала към десния ъгъл на екрана.
Просто чух Първи Петли.
Да, да..във Видин.
На три крачки от центъра.
Не ти се вярва?
И на мен.
Ама е Истина.

<< Завръщане УДОМА - Ден 1

Завръщане УДОМА - Ден 3 >>