ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

Имало едно Време, Един Велик Крал....
Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри. А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване..

— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.

И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил... Какво да правя със семената? Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил.. Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След 3 години, когато Великият Крал се върнал...

Първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят.

Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!

Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.

Вторият син се втурнал към магазина. Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.

Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. Какво ли е направил той?

Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя.


И Синът казал на баща си..
- Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.

Бащата казал...
- Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветят, те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога, не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират Любовта, а Любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята, ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.