Какво да правим като сме тъжни?

Ако си тъжен най-добрият лек е да научиш нещо.
Това е единственото нещо, което никога не ти изменя.
Можеш да остарееш и тялото ти да изнемощее.
Можеш нощем да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството на вените си.
Можеш да тъгуваш по единствената си любов.
Можеш да виждаш около себе си света опустошен от зли безумци.
Или да съзнаваш, че честта ти е стъпкана в дебрите на по-долни умове.
Единственият лек тогава е да учиш.
Научи защо се върти света и какво го върти.
Това е единственото нещо, което умът не може никога да изчерпи, към което не може никога да охладнее, от което не може никога да бъде измъчван и да се страхува и в което не може никога да се съмнява и което не може и да помисли, че ще забрави.
Най-подходящото е да учиш.
Помисли само колко много неща има да се учат.
Чиста наука.
Единствената възможна чистота.
За един човешки живот можеш да изучиш астрономията.
За три живота - естествената история.
За шест - литературата.
И чак след като си посветил милион живота на биологията, медицината, теоркритизма, географията, историята и икономиката, тогава вече можеш да се заемеш да изработиш колело за каруца от подходящо дърво или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждваш противника си във фехтовката. След това отново можеш да се заемеш с математиката, докато дойде време, за да се научиш да ореш.

из Вашите Слаби Места на Уейн Дайър