Коя е Една Жена?
Една Жена
Това съм Аз.
Казват трудно е да говориш сам за себе си.
Да бе да....
Ако ти сам не се познаваш, то кой?
Уви, познанието ни често се гради на
Определенията на другите за нас самите.
Всъщност ние сме това, което другите казват за нас.
Грешка.
Ние сме това, което сме.
Не което, другите казват за Нас.
Едно време един мъж ми каза,
Че съм като Ивана. Ха-Ха-Ха
Не, спокойно - не съм.
Той искаше само да намекне,
Че съм истинска.
Рядко играя Театър.
И всичко е крайно.
Хваля много златната среда.
Едно време с едно есе за Златната среда
Спечелих любимия си учител по философия.
Стремя се към Балансът.
Но честичко ми отбягва.
Един чужденец ме определи като Огнена.
Някак по нищо не личи.
Типично славянско излъчване.
Сини очи...
Само погледът ми понякога ме издава,
че годините вече не са 20, а 28.
Иска ми се още дълго да пазя детето в мен.
Да бъда Моритц и да търся Макс,
За още една беля, само още една..
И после.
Обещавам да порасна.
Да бе да...
Честичко го използвам това Да бе да..
Казва - Не вярвам.
Или манията ми, че аз знам най-добре.
Е, не знам.
То е ясно.
Понякога така се увличам да помагам,
Че чак се забравям.
Пристрастена съм.
Така се чувствам полезна.
Какво съм правила на тази земя,
Ако на един човек не съм помогнала.
Поне.
В главата ми се въртят куп не-комерсиални идеи.
И какво да направя?
Някак да мисля за пари не ми е по душа.
Парите са само средство, не живея,
За да им служа, а те да служат на мен.
Добре, че никой не ме цели с пачки,
Че щях да ги раздам на бедните.
Хич не съм и близо до идеалната.
Куп недостатъци ме следват.
Бия се с тях, някой ме побеждават.
Добре, че е тази борба.
Че иначе от скука щях да умра.
Последната ми фикс идея не са обувките,
А Истината.
Във всичките й аспекти.
Не искам повече нищо да крия.
Всички премълчани неща са
Заседнали като бучка на гърлото ми.
И ме душат.
Искам да дишам.
Да усещам Живота в мен.
Мантрата, която ме сваля от черешат.
Спокойно, всичко е наред.
Бия се като Тигрица за Любовта си.
Често ме раняват.
Боли.
Душата ми кърви.
Ближа рани.
И за малко съм сама.
Докато се излекувам.
И после пак.
Няма край.
Съботна идилия е ...
Горещо дълго кафе в чашка.
И приказки с любимия.
Колко успокояващо.
Каквато и глупост да ме е подгонила.
Няколко думи и отново усещам почва под себе си.
Уча се да Слушам.
И да споделям чутото.
Ах, колко много неща не знам.
И добре, че е така.
1 коментарa :
много хубаво казано
излежда и достоверно.....
за такива хора освен да се радвам и да искам да има все повече и повече в нашата Татковина,друго не мога да направя.. :)
Публикуване на коментар