Печелим или губим?...
Казват, че след края на всяка връзка печелим по нещо. Учим уроци, таим противоречиви спомени, ставаме по-мъдри вследствие на допуснатите грешки. Казват, след всяка връзка остава и по нещо хубаво и положително, от което да се поучим занапред. За да не допускаме и повтаряме същите грешки отново. Със сигурност е така. И дали това го казва някой, който в действителност е успял да извлече всичко положително от връзката си, пускайки на воля най-философските си възгледи или го е казал човек, който никога не е имал такава. Но определено се иска огромно усилие да погледнеш толкова одухотворено и положително на това.
И питам се – ако ни остава по нещо хубаво от всяка връзка, то тогава какво губим? Защото аз смятам, че ние губим. Губи не само единия партньор. Губят и двамата. Губим време. Губим усилия. Губим части от себе си. Хабим емоции, чувства, сълзи. С всяка изминала връзка се чувстваме по-ограбени и по-ограбени. Пилеем надежди, мечти. И да, печелим! Разочарования и болка. Трупаме огорчения, вина и правим тъжни равносметки. Започваме да се страхуваме, че щом това не е бил подходящия човек за нас, а сме възлагали толкова много надежда и сме влагали толкова много любов, как ще бъде и какво ще се случи със следващия в живота ни? Дали той няма да е поредното ни разочарование и провал?
И колкото и да не ми се иска да си го призная, и колкото и да съм оптимист и да се старая да гледам в повечето случаи от позитивната страна на нещата, с огромна тъга на сърцето си, казвам: Аз губя. Губиш и ти. Губим и двамата. Но пък печелим времето, което е пред нас и което ни предстои да изживеем. Точно, както мечтаем.
И можем ли в такъв случай да съхраним любовта си, която някога сме изпитвали един към друг? За да имаме силата и куража да продължим да търсим другарчето си. Онова, с което ще шепнем „Завинаги”. Онова, с което ще остареем.
4 коментарa :
Някой го каза на глас!Чудесно!
това е като въпроса за чашата. наполовина пълна или наполовина празна е? ако изберем да погледнем от страната на загубата, със сигурност ще я открием. и докато сме в зоната на загубата, ще е трудно да съхраним любовта.
ако сменим фокуса и открием печалбите, ще ни е много по-лесно да продължим.
Всеки има такива моменти в живота, трябва да мине време, за да лекуваме, но при някой хора минава по-бързо. Трябва да намерите отдушник и всичко ще се нареди. Сегашната публикация е сравнена с изживяването на едно малко дете, което всеки ден минава през магазина за играчки, но огромната играчка на витрината седи и го чака, но той не може да я достигне и тъгува ден след ден. Да, но след период от време детето се разсейва и започват да го радват други неща :) Дори и да сте загубили нещо, това е правилния път за изграждане на характера, никой никога не прави грешки, защото така е решил. Направете нещо различно, дори това да бъде разходка, четене на нова книга... нещо :)
Аз също мисля че човек повече губи, отколкото печели...Толкова старание, любов, енергия, влагаш всичко за да се получи това което заслужаваш и за което мечтаеш А когато не става се питаш има ли гаранция че с някой друг ще се получи и започваш да живееш със съмнението дали е възможно да ти се случат всички онези неща, за които цял живот си мечтал?! Ами ако са невъзможни има ли смисъл да сменяш човека и да се раздаваш отново и отново...?! Трябва ли да се откажеш от мечтите си ако 1,2 3 пъти е било неуспешно... или трябва да се раздаваш докато имаш сили и да търсиш независимо от болката която може да ти причини това? Това е което аз се питам?!
Публикуване на коментар