Да срещнеш лицемер...
Какво са думите, ако не израз (открит и честен) на нашите мисли, чувства и усещания? Израз на самите себе си. Какво са думите, които изричаме съвсем целенасочено с определен замисъл и стремеж да постигнем нещо (каквото и да е) в името на някаква недобронамерена (егоистична) цел? А може и просто, защото така ни е кеф. Без да се замисляме за последствията. Това вече са празни приказки. Типични за лъжците и лицемерите.
До скоро нямах голям опит и досег с тях. Случвало се бе така, че силната ми интуиция малко или много е усещала такива хора и при това положение просто съм се стремяла да стоя далече от тях. Или пък съм се сблъсквала само с т.нар. умерени специалисти (които не са особено опасни). Да, обаче, за добро или лошо, животът ме срещна и с т.нар. жестоки лицемери. Да, случи се така, че не ги прецених от рано. Или по-скоро го отдавам като гаф на моята уж безпогрешна интуиция. До тук с шегата. Да бъдеш наранен от подобен тип хора е ужасно изживяване и на никого не го пожелавам. Но все пак, преминавайки през толкова трудности в живота си, явно е неминуемо да се сблъскаме и с такива създания на човешката природа.
Това всъщност са хора, които говорят празни приказки, неверни и лъжливи. И го правят на лягане и на ставане. Някои от тях не подбират (ей така спортно). А има и такива, които набелязват жертвата си (поредната, защото те не се задоволяват само с една) според техни, неразбираеми за мен критерии и подбуди, и действат целенасочено и активно. Докато постигнат целта си и усетят (не почувстват, защото те обикновено не са способни да изпитват подобни човешки емоции) своето така наречено жадувано удовлетворение. До такава степен са усъвършенствали лицемерното изкуство, че трудно и най-опитното око би ги изловил. Това са хора, които днес с думи могат да ти свалят звезди, а утре с действия да те ринат в калта. И да го правят без грам милост и състрадание. Съвсем умишлено.
И тук вече идва и моят непроумяващ въпрос: Защо? Защо го правят? Какво удоволствие им доставя това? С каква цел? Вероятно това се дължи на прекалено жестоко егоистичната им натура, достигаща до върхови нива? Вероятно подобни действия и поведение ги кара да се усещат велики и това ги прави щастливи? Усещат прилив на енергия или победа, защото са извоювали някакво място в живота си или са постигнали целта си? Ако е така, доста жалко. Жалък живот. Жалко съществуване. Да градиш щастието и най-вече живота си за сметка на това да нараняваш хората не е най-доброто решение. Разбира се, това не го определям аз. Всеки сам знае най-добре за себе си как да изживява дните си и отговаря за постъпките си. Аз само си мисля дали някога, някъде, някой няма да се появи и да им покаже кой всъщност е майстора.
2 коментарa :
Nathalie Todorova, ti govorish za tip hora, tezi, koito sa vse nacupeni, vsi4ko im e krivo, arogantini,agresivni, vse iadosani, celiat sviat im e kriv, tova se dalji ot detstvoto im, ne sa vidiali nishto dobro,prejiviali sa samo bolka, tova im e zashtitnata reakcia, da! no tuk stava vapros (pone az taka go razbiram) jargonno- svalia ti zvezdi, omaiva te, a na dr. den se izpariava! te ne sa arogantni i jestoki, ne triabva da se barkat! vikat im emotionally unavailable, toest, prosto ne sa gotovi emocionalno za neshto goliamo i to ne zashtoto ne go iskat, prosto ne sa ubedeni, 4e tova e pravilniat 4ovek. Bol6instvoto ne go praviat naro4no, ei taka zada te naraniat, naprotiv, v na4aloto podhojdat s nadejdata, 4e tova shte e tia s goliamo T, zashtoto i te iskat da sa kato ostanalite, kato roditelite si, no ima neshto koeto iavno ne im e dostata4no zada se ustanoviat. i shtom izpitvat malka nesigurnost, napuskat obekta, zada ne zadalbavat. rano ili kasno i te si namirat maistora. tova e i strah, strah ot neizvestnoto, da ne zbarkat, da ne napraviat greshen hod, triabva i mnogo vreme da zapo4nat da sviknat s novoto, s promianata v jivota im, te obi4at roditelite si zashto sa im dadenost, po uslovie ne sa napravili nikakv izbor, nezavisi ot tiah, no v slu4aia, kogato triabva da si nameriat vse edno 2toroto semeistvo, vsi4ko e v tiahnite race, da nameriat jenata, da ne zgreshat i tova e strah i nesigurnost.Prosto v takav slu4ai, si mislia, triabva da zapazish samoobladanie, za nishto na sveta ne badi agresivna ili sardita na nego, naprotiv, ako ti se slu4i, stisni zabi i go priemi, pokaji mu razbirane, ako si zaslujava, postarai se da badesh do nego, kato priatel, leka po leka da vleznesh v negoviat jivot, da svikne s teb, da stanesh 4ast ot jivota mu, emocionalno, badi mu upora, potkrepiai go, razbira se ako si zaslujava, kogato toi svikne s teb, shte te iska da si vatre v nego...pri niako tova e dalag proces, zatova ti reshi dali si zalujava, no m/y vremenno ne spirai da se oglejdash
Blagodarq ti za tozi komentar :-)Tova beshe otgovorat, kogoto tarseh ot mnogo dni i noshti nasam. Bolkata si e oshte tam, no sega pone imam nqkakvo obqsnenie za sluchuloto se.
Публикуване на коментар