Писма до Клаудия (Хорхе Букай)

Нека ти разкажа и Приказки за размисъл не са като Писма до Клаудия. за това и много приятели искрено споделиха, че тя не ги е спечелила като предишните две на Хорхе (Букай). тя (книгата) обаче е първата негова излязла някога на книжния пазар. всичко започва от нея. не се чете за час-два. изисква малко повече внимание. и четене между редовете. спиране, връщане. препрочитане. определено тази е моята. до тук.

следват извадките ми из Писма до Клаудия. някои, кратки и лаконични. други, откъснати от контекста, носят силно послание и така.

из Писма до Клаудия (Хорхе Букай)

невротикът е човек, който прекарва половината от живота си в това да поставя клопки, а другата половина да пада в тях.
писмо 5.

няма значение дали се съгласяваме един с друг. няма значение дали ще запомните това, което казвам. не ме изучавайте, не ме следвайте, не ми се подчинявайте. просто позволете нещо да премине между вас и мен. Кришнамурти
писмо 9.

щастието се състои в това да позволим на всички случки да се случат.
писмо 11.

когато ти и аз се срещнем, ще сме два свята, които се срещат, ще бъдем две приятелски вселени. ти си твоята вселена с твоя център, а аз - моята вселена с моя център. чудесно ще е, когато ти и аз се срещнем.
писмо 17.

почти винаги мога да избирам между количеството и качеството. мисля, че количеството е свързано с усилието, защото качеството е свързано с желанието.
писмо 19.

най-доброто от мен, което мога да ти дам, е това, което искам да ти дам. най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш, е това, което искаш да ми дадеш, не искам нищо повече, искам най-доброто.
писмо 19.

лудостта е различен начин на поведение, мислене, възприятие, и защо не - усещане.
писмо 22.

всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. ако не мисли, действа и вярва като всички, очевадно е луд. луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и - макар и дума да не може да става за сравнение с всички тях - като мен.
писмо 22.

почти винаги казвам, че не искам поради 6 причини: първата е, че не искам, а останалите 5, нима имат някакво значение.
писмо 23.

заблудата, че ако не обичам никого и нищо, няма да ме боли при загубата им. предупреждавам : няма ефект.
писмо 26.

повечето от нас се страхуват да се разделят с вещите, защото се опасяват, че утре ще имат нужда от тях.
писмо 26.

вярвам, че двойка не е съставена от 2 души, нито е едно цяло, а 3 различни индивида. той, тя и двойката.
писмо 27.

любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. за любовта ми няма значение дали това, което обичам е до мен или ме е напуснало, когато обичам не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск. любовта е приемане на другия.
писмо 28.

желанието е синоним на жажда и апетит.
писмо 28.

бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.
писмо 28.

единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. запитай се по-скоро дали ти се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
писмо 29.

няма значение какви сме отвън. важно е какви сме отвътре.
писмо 32.

децата са като джуджета, възседнали раменете на великан.
писмо 32.

3 категории хора. в първата са влезли, които стане ли им студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. в третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят. първият тип хора умират от студ, те са самоубийци. вторите са клетници, защото умират сами. третите са нормални човешки същества с присъщдата им зрялост и егоизъм (палят огън, защото не тях самите им е студено).
писмо 35.

хубавото на лошото е, че не е най-лошото.
писмо 39.

щастливец съм, защото ми плащат да върша нещо, което ми доставя удоволствие. щастливец съм, защото макар да не правя всичко, което искам никога не правя онова, което не искам.
писмо 43.

никога не бях си замисляла върху факта, че вдишвам и издишвам повече от 1500 пъти на ден.
писмо 44.

хората не са способни да приемат подобна радикална промяна у другия. може би, ако престанеш да се правиш на силен, ако позволиш другите да видят слабостта ти, но без да поставяш условия и да изискваш, ако дадеш време на околните, тогава вероятно ще стана така, че да можеш да разчиташ на тях.
писмо 45

първо давам, защото ми дават, после давам, за да ми дадат, после давам, за да може някой да получи онова, което давам, и накрая давам, за да доставя удоволствие на себе си.
писмо 45

когато човек няма очаквания, провалът не съществува.
писмо 48.

какво представлява общуването? общуването е установяване на връзка с другия. другият, който - поради факта, че е друг - е различен.

да си представим, че ти и аз сме напълно еднакви.
в такъв случай какво мога да ти кажа, което ти вече да не знаеш? какво можеш да ми дадеш ти, което все още да не съм виждал? как можеш да провокираш някакво мое израстване? каква различна идея за живота би ми донесла, ако ти и аз сме еднакви?
писмо 53.

духовното ни остаряване започва, когато спрем да растем, когато престанем да учим нови неща, да учим отново нещата, които сме забравили, и да се отучаваме от ненужните, когато престанем да живеем с новото, когато престанем да поемаме рискове.
писмо 54.

защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.
защото приемам да съм част, не цялост.
защото съм много неща, не едно.
защото не съм повече от това, което съм.
нито по-малко.
писмо 55.

аз съм аз. ти си ти.
не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. защото аз съм аз и ти си ти. и когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. и когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.
епилог.

аз с теб.
ти с мен.
аз със себе си.
ти със себе си.
ние със света.