комплименти = похвали


тези дни ходя на разни обучения. и да си призная бях предубедена. че няма да чуя нищо, което вече не знам. е, чух и такова. а за другото, дето уж си го знам, се замислих. като за комплиментите. имах за домашно да направя 5 комплимента. какво толкоз, лесна работа. но ми се опъна. и задълбах.

някъде там в детството ми съм възприела комплимента като нещо много лошо. думичката комплимент в под-съзнанието ми е закодирана като не-искрено, искащо нещо. по тази причина и не обичам да слушам комплименти. щом някой мъж започне да ми ги ръси едни, бива жестоко отрязан. дори го прекъсвам, не искам и да чуя.

всичко идва от това закодиране на думи. защото съм приела комплимента като не-вярно твърдение, приемам и изпращача на комплимента за не-искрен и лицемерен. съответно не правя (изтъркани) комплименти, защото очаквам, че другите мислят като мен. или защото то е оче-вадно и не се нуждае от вербално деклариране. заформих параграф 22.

а всичко може да е много просто. ако заменя комплимент с : искрена похвала. всичко е наред. даже само похвала. пак ми звучи по-добре. в такъв случай приемането на (комплимента) не влиза в конфликт с диска ми и само затвърждава добрата ми самооценка. и не води до отхвърляне на човека, които го е направил.

надникнах и в тълковния речника за всеки случай. и какво да видя? доброто и лошото обединени в едно. комплимент = искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие.

никой не е помислил за мен. какво ако реша да доставя удоволствие на себе си .. виждайки хубавото у другите и правейки ги щастливи? всичко опира до нагласата.

и така. всекидневна ситуация. приятелката ми идва на среща ухилена до ушите в елегантен костюм. радост за окото. иска се само да споделя, това което виждам и чувствам. че се радвам да я видя толкоз усмихната и в този страхотен костюм, които подчертава женствената й фигура. щастлива съм, че тя е част от моята Вселена.

Недей да правиш комплимент и в същото време да искаш услуга. Комплимент, за който се плаща, не струва нищо.
(Марк Твен)


ако не чувствам нищо, и не виждам нищо. най-добре да си мълча. искреността е най-важното нещо в думите. и следващото е да насоча думите към отсрещната страна или да отговоря защо. защо тази блуза е страхотна? защо харесвам това, или онова? толкова е просто. а мога ли да го правя по-често? всеки ден? поне по 3 пъти?

и след свободните излияния стигнах и до практичната част.
в мен се оформи желанието да споделям по-често хубавото с приятели, не-приятели, познати и не-познати. да се избавя от утвърждението, че то се под-разбира. и като всяко ново нещо и това скоро може да се окаже забравено. в процес на измисляне съм на нови прийоми за подсещане. до тогава ще вкарам в действие старите добре работещи. десктопът на машината ми е един от любимите. събирам си картинки или надписи и с помощта на Picasa заформям колаж. после се закичвам с него. и затворя ли тази страница. или онзи документ. цветното напомняне (desktop wallpaper) изниква пред мен. след известно време губи емоционалния си заряд и се нуждае от освежаване. и правя ново. така няма да забравя да виждам хубавото у другите, а покрай тях и в мен.

понякога (често) самата аз имам нужда да усетя потупване по рамото. оглеждам се, ама никой не се сеща. и защо да чакам? (1) няколко цветни листчета, от лепящите се. написвам комплименти (похвали) върху тях и ги залепям на празната бяла стена, дето ми се пада в дясно. (2) а другото, което е по-хитро и някъде наскоро го четох. когато съм вдъхновена, сядам и пиша доволно количество комплименти = похвали, след това ги пъхам в пликове за писма. и когато имам нужда от потупване по рамото си тегля един плик.

Ти ме караш да искам да бъда по-добър човек.
(Джак Никълсън в Колкото толкова)




Facebook Comments

7 коментарa :

tina каза...

Интересен пост :-)

И аз малко съм "скарана" с комплиментите- не ги раздавам лесно (трябва да са бая заслужени... а цедката при мен е голяма), а като ги получавам, не им обръщам внимание или се чувствам неудобно, ако ми ги повторят настоително (и ми е трудно даже да кажа "Благодаря" и или се изчервявам, или ми става досадно). Но това ме вкарва в сконфузени ситуации, сигурна съм- защото много хора раздават и търсят комплименти- някои даже са тип "огледало" или "ехо"- четкат те, четкат те, и чакат и ти да им кажеш нещо положително за тях...
Моето лично мото винаи е било, че комплиментите или не ми казват нещо ново (т.е. казват ми нещо, което вече знам) или ми казват неистини- така че и в двата случая са излишни.
Но с оглед на по-безконфликтно общуване, правя и изключения. Ако някой ме попита за дрехи (дали му/й отиват), съм по-склонна да се съглася с кимане на глава или "Да", дори и да не е 100% истина- но не се впускам в уточнения и не казвам нищо допълнително. А ако пък ми направят комплименти за нещо направено от мен, а не толкова за мен самата, благодаря автоматично и се усмихвам любезно (за всеки, който има деца, е ясно що комплименти "прилича на теб", "много са красиви" и т.н. трябва да се изслушат- и би било некултурно да не се благодари)

Dimana каза...

Възприемам комплиментите в зависимост от кого са отправени... Глупавите "четкания", дето се казват само, за да се каже нещо, отиват по каналния ред. Иначе от хора, които обичам и уважавам не само критиката може да бъде градивна, а и похвалата. Обаче и за мен похвала не е равна на комплимент, защото него го възприемам като нещо лъскаво отвън и кухо отвътре.

Ели каза...

Правенето на комплименти е нещо, с което никога не съм имала проблем - винаги съм смятала, че ако нещо е очевидно добро/хубаво, то трябва да бъде похвалено. В този смисъл съм правила комплимент за нова дреха или прическа и на хора, които не са ми приятели - не виждам в това лицемерие, за мен така е редно. Същевременно никога няма да похваля нещо, дори у най-близката ми приятелка, което не ми харесва наистина. За мен комплимента не е лъжа, а истина...
И макар че с даването на комплименти нямам проблем, оказа се, че имам с получаването им. Преди доста време един приятел ми направи забележка, че не знам как да приемам комплименти. Каза го съвсем приятелски и незлонамерено, но се замислих - действително, не ви ли е правило впечатление калко често като честитиш на някого новата чанта/обувки/дреха, те започват да обясняват как те всъщност не са нови, или били много евтини, или всъщност тя/той не си ги харесва особено. И се получава една глупава неловка ситуация, в която едва ли не се чувстваш виновен, че си похвалил нещо, което въпросният човек не харесва, а на него му става кофти, че ти е съсипал комплимента. А начинът да приемеш комплимент е съвсем прост - едно "Благодаря!" е напълно достатъчно. Е, признавам, че все още имам проблем с приемането на комплименти и трябва да си напомням репликата на моя приятел, но все пак - "Благодаря, много мило, че забеляза!" :)
П.П. А, и освен това - не знам за вас, момичета, но винаги оценявам по-високо комплимент, направен от жена. Не знам защо - може би, защото ми се струва, че липсва задната мисъл, типична за мъжките комплименти, а и знам, че няма сила на света, която да принуди една жена да похвали друга жена, ако не я одобрява... Както и да е, комплиментите от жена винаги ми изглеждат по-искрени и по-ценни. В този ред на мисли, макар че от около година и половина вече чета блога ви, май никога не съм казвала колко много ми харесва и ме зарежда, и колко много от себе си откривам чрез и във вашите думи. Благодаря, че сте толкова страхотни! И се извинявам за фермана ;)

Vladimir каза...

Много сте готини всичките :) - Това не е комплимент :)
Дали понякога комплимента не е вратата към общуването с определен човек. Превключване към честотата на стоящият срещу теб събеседник или откриване на слабото му място.
Има хора, за които е много важно това как ги възприемат другите.Какво мислят за тях и т.н.
Май всички малко или много това ни интересува :)
Суета кво да се прави?
За възприемането на комплимента е важно(поне според мен), кой го казва,как го казва и защо го казва
Иначе идеята за самокоплиментиране - предлагам нова дума в българският език - ме изкефи :)
Самокоплиментиране - правя си сам комплимент, а варианта с листчетата е жесток, в този случай се намесва и съдбата. Пада ми се това, което от всичките добри думи за себе си ми е избрала съдбата. Уникална идея :)
Поздрави:

Анонимен каза...

Mnogo hubava statiq. Napravimi vpe4atlenie 4e e li6ena ot egoizam, harakteren za nas jenite-naprimer (v pove4eto slu4ei) kato vidim edna dobre izglejda6ta jena si kazvame "kakvo tolkova 4e tq izglejda dobre, az sam po hubava ot neq". Hubavo e kogato komplimentite sa iskreni, to se use6ta ot 4oveka kogato gi polu4ava6-dali toi e iskren ili fal6if. No spored men, vsqka edna jena se 4uvstva polaskana i seksi kato i napravqt kompliment. :)

Анонимен каза...

Комплиментите са оценка на външен вид, поведение, състояние или изява.Те могат дъ бъдат прод на доброта, обич, искренност, разочарование, завист... Без оценка от приятел е трудно да се живее. Моля, правете комплименти на приятелите си! Бъдете позитивни и обичащи! И непременно ще откриете, че Живота е по-добър! Благодаря Ви!

Анонимен каза...

izkustvo e ne samo da pravish kompliment, ne po malko vajno e i da mojesh da priemash komplimenti. bih se radvala da prochta statiya i po tozi vapros :))))

Публикуване на коментар