Светофарът
На червено или зелено? Наскоро чух невероятно тълкуване на тази дилема от един много препатил мъж. И се замислих...
Той ми каза, че в България е по-безопасно да пресечеш на червено отколкото на зелено. И аз ахнах от изненада. А той ми обясни:
Kогато пресичаш на червено, ти си правиш преценка дали ще минеш, кой друг и кога ще мине и в крайна сметка твоята индивидуална преценка те съхранява жив.
Когато пресичаш на зелено ти си спокоен, че си спазил всички правила и би трябвало да ти е гарантирано спокойното преминаване през улицата.
ДА, ДА, АМА НЕ, както казваше един много известен 91-годишен журналист (да е жив и здрав още доста години, за да можем да се учим от него на мъдрост) и следва ... изненада. В най-добрия случай – оставаш жив, а има и по-лоши случаи...
И какво следва от всичко това?
Излиза, че в България оставаш жив (и здрав) единствено, ако разчиташ само на себе си и въпреки всички останали около теб. А всъщност голяма част от т.нар. цивилизован свят спазват правила и оживяват (а също и благоденстват) благодарение на общото желание и воля за ред и взаимност. Липсва ни единение и усещане, че сме част от единния порядък на случващото се. Затова светофара ни свети червено и ние преминаваме и даже се чувстваме победители.
Кога ще светне зелено на нашата улица?
Когато намерим начина да пресичаме на зелено без да мислим за червеното!?
Той ми каза, че в България е по-безопасно да пресечеш на червено отколкото на зелено. И аз ахнах от изненада. А той ми обясни:
Kогато пресичаш на червено, ти си правиш преценка дали ще минеш, кой друг и кога ще мине и в крайна сметка твоята индивидуална преценка те съхранява жив.
Когато пресичаш на зелено ти си спокоен, че си спазил всички правила и би трябвало да ти е гарантирано спокойното преминаване през улицата.
ДА, ДА, АМА НЕ, както казваше един много известен 91-годишен журналист (да е жив и здрав още доста години, за да можем да се учим от него на мъдрост) и следва ... изненада. В най-добрия случай – оставаш жив, а има и по-лоши случаи...
И какво следва от всичко това?
Излиза, че в България оставаш жив (и здрав) единствено, ако разчиташ само на себе си и въпреки всички останали около теб. А всъщност голяма част от т.нар. цивилизован свят спазват правила и оживяват (а също и благоденстват) благодарение на общото желание и воля за ред и взаимност. Липсва ни единение и усещане, че сме част от единния порядък на случващото се. Затова светофара ни свети червено и ние преминаваме и даже се чувстваме победители.
Кога ще светне зелено на нашата улица?
Когато намерим начина да пресичаме на зелено без да мислим за червеното!?
6 коментарa :
Ето един съмишленик - аз това го повтарям доста честичко и за беда е ... вярно... Само че аз внимавам много и на зелено - въобще нямам илюзия, че някой ще ме пази...
Благодаря ти, съмишленик! Ето, вече сме двама, които съединяваме мислите си, значи има надежда! Ще внимаваме заедно и може би след време вече няма да има нужда да внимаваме на зелено...
аз рядко съм в ситуацията на пешеходеца, но щом съм .. внимавам всячески. без значение дали съм на зебра или не, и дали свети зелено или червено.
а баща ми имаше теория за даването на предимство. отмъкнах си я от него и вече колко години я ползвам успешно. и тя е проста : никога не се възползвам от предимството си, даже често давам път. точно по причина като горе описаната.
Е, Кети, тази вечер 'изби рибата', както казва една моя приятелка варненка. Размисли ме.
От дете се впечатлявам от фразата: -Кога ще дойдат германците?, само дето не се оглеждах, да видя идват ли. Откакто пораснах и взех да посещавам държавата и, разбрах , че само те ще ни оправят-нас ни командироват за един месец там, а тук изпращат доброволци оттам. Още на първия час немците са намерили за какво да ни глобят, и така всеки ден, /най-много три-четири/, докато започнем да стъпваме в панички. Върнат ли ни в България-и тук също.
Размечтах се...
Абе трудна работа!!!
Танюша, страхотна идея! Трябва да я предложиш на Дянков и няма да ни трябват антикризисни мерки!
Ама, то май у нас само мисли и мечти...
Благодаря ти, все пак предлагаш оптимистичен вариант!
Публикуване на коментар