Малкият принц

Възрастните са странни.

Искам да си поговорим малко за възрастните. И смятам, че най-добрият вариант за това е точно той, Mалкият принц. Той е един от любимите ми герои. Не просто любим, Обичам го много. Не знам какво щях да правя без него. Чела съм го 3 пъти и веднъж гледах куклен театър. Чували ли сте, че това е книга, която човек може да прочете и 10 пъти през живота си и всеки път тя да бъде различна? Не... това не е измислено виртуално издание, не се променя във времето, това просто е една уникална книжка с картинки! Прекрасни простички до съвършенство картинки.

Принцът разглежда възрастните като извънземен субект.

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.

Не е ли прекрасно нещо толкова простичко написано, да ни накара да се вгледаме в себе си. Важи и за тези, които искат да са възрастни, да пораснат, и за тези,които вече се смятат за такива. Тъжно ми е, че забравихме първичното щастие, първичните емоции, детските игри и закачки. Някои хора дори приемат думата дете за глупост, простащина... няма да споменавам основни словосъчетания. А това е най-чистата дума, това е най-красивото и смислено нещо, което можем да оставим след себе си. Това е може би и единственият смисъл на всичко!

Принцът ни разтърсва със своите на пръв поглед наивни размисли за живота, макар и представен като дете, думите му будят у нас недоумение и благоговение.

Не казвам, че трябва да правим бъркотии. Спомнете си като деца кои бяха най-любимите ни игри. Ние се целехме с 'боцки', онези бодливи топчета, които се залепват за дрехите. Беше забавно, разбира се, този които имаше най-много накрая се сърдеше, имаше и разплакани, но радостта от играта си беше голяма. Правехме си пясъчни кули на брега на морето или заривахме някого. Хлъзгахме се с найлони и шейни по стръмни пътеки през зимата, строяхме снежни човеци, целехме се със снежни топки, а след това се прибирахме мокри до кости у дома, зъзнещи. Слагахме дрехите си на печката или парното, капещи и заледени и седяхме там, топлейки почервенелите си от студ ръце. През лятната ваканция с брат ми вземахме глина, едно одеало и пръчки. С одеалото и пръчките си правехме палатка на двора, пълнехме една кана с вода и глина и цял ден творяхме различни форми. Оставяхме ги да изсъхнат на слънце и после ги подарявахме или просто се хвалехме с изобретателността си. Отивахме на някоя полянка, близо до течаща вода, палехме огън с приятели, печахме картофи, хапвахме си с приятели и си разказвахме весели истории. Вечер пеехме около махалата до късно.

Ако те е срам... когато останеш сам... излез навън, на терасата например,направи си един снежен човек... или иглу... Ако си сам сред природата и видиш неутъпкан път... изтичай там и легни върху снега... Ангелче! Обещавам ти... първоначално ще ти стане неудобно, може да се почувстваш глупаво... но после ще усетиш облекчение, веселие, ще си спомниш някои прекрасни преживявания, както се случи с мен.

Правя го за Нас. Искам да сме щастливи. Можем... Вярвам... СМЕ!

Малкият принц на Антоан Дьо Сент-Екзюпери за четене онлайн.