д-Ефектно Сърце

Имам го от няколко години.
Не, не сърцето.
За кактуса става дума.
И неговото Сърце...

Видях го в двора на една съседка.
Беше нацъфтял в слънчево жълто.
Не, не Сърцето. А кактуса...
Като забеляза с какво умиление го гледам,
съседката ми отчупи едно листенце.
Прибрах се радостно вкъщи
и веднага го боднах в градината.
Така се вкоренявал, ми каза съседката...

Наистина се хвана.
Дори започна да расте като че ли.
Мина се лятото, след него и зимата.
Не вярвах, че ще оцелее на минус 23°С,
но той издържа геройски в градината.
Пролетта си пусна пак нови листа.
Но цвят все още нямаше.
Колкото и да се надявах...

До миналото лято.
Когато в края на май се появиха
цели 5 пъпки на най-старото листо.
Цъфнаха по различно време.
И траяха само по един ден.
Но за мен си беше събитие.
Толкова време го бях чакала...
Тази пролет пак цъфна.
И аз пак се радвах на малките му жълти Слънца.

Изглеждаха ми дори по-красиви от миналогодишните.
Когато минавах край него,
често се спирах да го погледам.
Докато един ден...

Се случи нещо невероятно. Изумително.
Нещо, което не бях виждала и чувала по-рано...

Сред обикновените овални листа,
имаше едно различно.
Едно неестествено. Едно нетипично.
Но много красиво. Много естетично.
С идеална форма. Форма на Сърце!

Не!
Това не е Дефектно Сърце!
Това е Перфектно Сърце!
Сърцето на кактуса.
Сърцето на Моята градина.
Слънчева градина с Вълшебно Сърце...

Това беше Моето Вълшебство,
Моето Чудо...
А в Твоята градина,
в Твоя Свят,
в Твоя Живот,
случват ли се такива Чудеса?
(вълшебно-слънчеви усмивки)