1001 поста на Една Жена
колкото повече се приближаваше момента да напиша този пост, толкоз повече не ми се пишеше. шегувам се. ха-ха-ха. но си е така. и ми се пишеше и не ми се пишеше.
1001 поста написани за 2 години. това са фактите. а постовете? някой са много лични, малко ядосани, отнесени. други са полезни в характерния за мен телеграфичен стил. а трети. понякога се чудя, от мен ли са писани. звучат зряло и обективно. а аз не съм това. не още. може би някой ден. има и един такъв раздел. безмислени. поне така ми се виждат сега.
този пост си е проста констатация на времето, което вече е минало. на промяната, която откривам в себе си. мисли на килограм. без цел и а big идея. така, че спокойно може да го прескочиш.
и нататък. излишно е да си казвам, че никога не съм мислила, че след пост номер 1, ще има номер 100, и така чак до 1001. а да не говорим, че това е само началото. в blogger се помещават още 100 чернови, които чакат да стигна до тях.
@ апетитът идва с ядането @ мъдро го е казал народът.
всичко, което виждах, чувствах, изживявах, складирах в себе си. докато не започнах да го споделям. и колкото повече споделям, толкоз повече имам за споделяне. няма дефицит. ресурсът никога не се изчерпва.
родих си блогче. малко мое островче. където винаги ми е удобно и спокойно. и когато веднъж съм го направила. какво ще ме спре да го направя отново и отново? и го направих. преди време. създадох 2 нови блога. логично бе да е 1 нов блог. но увлечена. всъщност станаха 1+1=2. на пръв поглед идентични. на втори поглед различни. и единия и другия посветени на моите си неща. парченца от мен.
но защо? аз питам. аз отговарям. защо ми е да го правя? за слава и пари. едва ли! една женичка веднъж ми каза: нещо е сбъркано в мен. не се чувствам жена. объркана съм. добре дошла в клуба : казах аз.
обществото ни преценява въз основа на клишета. ако не влизаш в клишето се питаш : какво не ми е наред? всъщност всичко ти е наред. и всички сме извън клишето. просто се нагаждаме да не ни личи. та. това е отговорът на въпроса защо. защото няма нищо страшно в това да си объркан. да се чудиш. да се питаш. да си отговаряш. да си този, който си.
исках да го напиша този пост. стана така както очаквах. нахвърлян. но въпреки това го написах. и продължавам нататък. ред е на пост 1002.
1001 поста написани за 2 години. това са фактите. а постовете? някой са много лични, малко ядосани, отнесени. други са полезни в характерния за мен телеграфичен стил. а трети. понякога се чудя, от мен ли са писани. звучат зряло и обективно. а аз не съм това. не още. може би някой ден. има и един такъв раздел. безмислени. поне така ми се виждат сега.
този пост си е проста констатация на времето, което вече е минало. на промяната, която откривам в себе си. мисли на килограм. без цел и а big идея. така, че спокойно може да го прескочиш.
и нататък. излишно е да си казвам, че никога не съм мислила, че след пост номер 1, ще има номер 100, и така чак до 1001. а да не говорим, че това е само началото. в blogger се помещават още 100 чернови, които чакат да стигна до тях.
@ апетитът идва с ядането @ мъдро го е казал народът.
всичко, което виждах, чувствах, изживявах, складирах в себе си. докато не започнах да го споделям. и колкото повече споделям, толкоз повече имам за споделяне. няма дефицит. ресурсът никога не се изчерпва.
родих си блогче. малко мое островче. където винаги ми е удобно и спокойно. и когато веднъж съм го направила. какво ще ме спре да го направя отново и отново? и го направих. преди време. създадох 2 нови блога. логично бе да е 1 нов блог. но увлечена. всъщност станаха 1+1=2. на пръв поглед идентични. на втори поглед различни. и единия и другия посветени на моите си неща. парченца от мен.
но защо? аз питам. аз отговарям. защо ми е да го правя? за слава и пари. едва ли! една женичка веднъж ми каза: нещо е сбъркано в мен. не се чувствам жена. объркана съм. добре дошла в клуба : казах аз.
обществото ни преценява въз основа на клишета. ако не влизаш в клишето се питаш : какво не ми е наред? всъщност всичко ти е наред. и всички сме извън клишето. просто се нагаждаме да не ни личи. та. това е отговорът на въпроса защо. защото няма нищо страшно в това да си объркан. да се чудиш. да се питаш. да си отговаряш. да си този, който си.
исках да го напиша този пост. стана така както очаквах. нахвърлян. но въпреки това го написах. и продължавам нататък. ред е на пост 1002.
4 коментарa :
Поздравления, момичета!
Давайте все така още много хиляди постове!
Открих ви скоро!Много ви се радвам!Поздравления и с пожелание за много, много усмивки,постове 1003,1004.....2002....напред!Благодаря за парченцата почти вече се е получило едно чудесно цяло!!
Когато за пръв път прочетох едни пост в този блог, разбрах че не съм сама, че има и други като мен.Странни, чувствителни,объркани, търсещи, вярващи, тъжни, усмихнати...
Благодарна съм, че ви срещнах!
Обичам този сайт, а твоите постове, казвала съм го и друг път, са в съзвучие с моите мисли...
Публикуване на коментар