Щом не можеш...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски,пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок




Facebook Comments

3 коментарa :

Анонимен каза...

това е любимото ми стихотворение,което съм подарявала на мои колежки като своеобразен подарък.много ми харесва.

Георги каза...

хубаво :)

Анонимен каза...

мн добре казано, не може винаги всички да сме първи, лидери, шефове и т.н. - има си хора за всичко и е важно да си добър в това, което правиш, и да се чувстваш добре на мястото си, а не просто да "шефстваш"

Публикуване на коментар