Всяка минута на гняв и злоба отнема по 60 секунди от твоето щастие!

Бях решил да реставрирам старата къща на село и да я превърна в приятно място за отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, когото ми препоръчаха като добър специалист. Но в резултат на поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали...

Разбира се, предложих му да го закарам.
Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да вляза, за да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се спря до едно дърво, протегна ръцете си нагоре и докосна с тях клоните му. Сякаш галеше с пръсти листата, до които стигаше...

Задържа така ръцете си още няколко секунди и през това време вратата се отвори. Появиха се жена му и двете му деца. В този момент той се промени удивително – изражението му изведнъж омекна и загорялото му от слънцето лице се озари от топла усмивка, Малките скочиха в ръцете му, той ги прегърна, а после се наведе към съпругата си и нежно и страстно я целуна...

По-късно, когато вече си тръгвах, излезе да ме изпрати до колата. Минавайки отново до онова дърво, не се сдържах и го попитах за това, което бях видял да прави при влизането ни.

Това е моето “Дърво на проблемите” – отвърна ми усмихнат той. - В работата ми винаги се случват разни независещи от мен, изнервящи случки. Но аз знам, че това не са проблеми на семейството, децата или съпругата ми. И не е редно да ги нося вкъщи.
Затова вечер, преди да вляза у дома, аз закачам грижите и неприятностите на клоните на това дърво. А на сутринта, като излизам пак за работа, си ги вземам от там обратно...
Но знаеш ли кое е най-интересното в случая?
Когато си ги вземам от там на следващата сутрин, винаги установявам, че не са толкова големи и тежки, колкото са били предната вечер...

* * *

Не забравяй!
Всяка минута на гняв и злоба
отнема по 60 секунди от твоето ЩАСТИЕ!


Автор - анонимен
Превод на български - Melisa