Защо съм сама?

Казват, че съм хубава. Не знам, може и така да е. Знам със сигурност, че ставам на 28 години само след няколко дни. И съм сама. Явно не е, защото съм грозна. Или тъпа. Имам си образование. Хубава работа. Малка количка. И малък апартамент, декориран от мен самата, почти без пари. Имам всичко, за което съм мечтала.

Поглеждам се в огледалото. И виждам жената, която винаги съм искала да бъда. Интерсуваща се, от какво ли не. Пълна с идеи. Усмихната.

Всичко ми е хубаво, така ми каза баба ми един ден. И малкия черен телефон. И малкия лаптоп, декориран като зебра. И малката черна кола, кръстена Twingi. И дрехите, добре подбрани, практично fashion.

И въпреки всичко, сама.

Какво е различното с другите жени на моята възраст, вече омъжени с едно или две деца? Прекалено придирчива ли съм? Лош късмет? Или какво?

Не и заради липсата на опит. Връзките са минавали и отминавали. Някой продължили години, други месеци, а трети само няколко дни. Вече може да направя разликата между любов и секс. Надживяла съм тръшканиците. Приемам нещата зряло, както би и вървяло на Една Жена на 28 години. На моите години майка ми вече е имала две деца, едно на 5 години и едно на 3 годинки.

А дали е била добра майка? Бързала е да завърши образованието си, докато е била бременна. Бързала е да се върне на работа, за да не изгуби мястото си. Но съм имала млада баба. Изцяло отдадена на малките си внучета.

Живеея сама. Мога всичко. Да готвя. Да чистя. Да боядисвам. Да си сменям електрическата крушка. Да се издържам сама. Знам секс трикчета. Знам какво е и отвертка. Знам кога да си сменя маслото на колата. Знам какво е и да съблазниш и да отблъснеш. Обичам да пътувам. Да пиша. Да готвя. Да снимам и рисувам. Една малко или повече обикновена жена. С нейните си мисли. Желания. Мании.

Колкото и да се питам, сигурно няма да намеря отговора. А уж не търся универсален отговор, а строго конкретен, за самата мен.

Тихичко се усмихвам. И си казвам : Майната им на всички. Щастлива съм. Сама и щастлива. Малките неща ме радват. Един ден ще срещна мъжа, който ще ми предложи да остана с него завинаги. А дори и да не стане така. Както казва една жена: Не е важно с колко мъже спиш, важното е те да се интересни личности. Не е важно, че съм сама. Ако не се чувствам сама. Заобиколена съм с приятели, които ме обичат и ми помагат в добри и лоши времена. Ако колата ми се счупи на улицата, няма да остана сама. Ако утре парите ми свършат, няма да остана гладна. Ако утре съм болна, стаята ми няма да остане пуста.

Ако четейки тези редове си разпознала себе си. Облечи нещо хубаво. Може и малко откачено. Важното е да се почустваш специална. Излез и си подари нещо. Няма значение какво. Може да е едно черно чисто кафе в малко скрито кафенце. Може да е едно голямо хубаво парче торта. Може да е ново червило, в пълен контраст с твоите цветове. Може да е масаж. А може и да е пътуване до мечтан град.

Няма никакво значение какво. Важното е да си щастлива. Да се усмихваш. И да се радваш на живота си. Всеки момент е ценен. И го изживей както искаш. Може да ти звучи изтъркано, но е така. От самосъжаление, нищо не печелиш. А всеки хубав момент ще те направи по-добър човек.

И като се прибереш. Ако ти е тежко. Поплачи си. Но и не се оставяй на тъгата за дълго. Помисли си само цялата къща е на твое разположение. Възползвай се, сега.

Facebook Comments

14 коментарa :

Анонимен каза...

razpoznah ot `asti i sebe si tuk. mnogo e gotino.BRAVO!!!!!

Nathalie каза...

;)

Анонимен каза...

tova sym az sled okolo godina, dobre napisano, no malko tyjno

Анонимен каза...

Даа, определено се познах, и се чувствам точно по този начин, и съм щастлива, защото животът ни е една необикновена възможност да сбъднем мечтите си, и докато съм жива, докато все още дишам, а може би и след това, кой знае, кой може да каже, ще се чувствам щастлива,защото знам към какво се стремя, защото съм точно тази, която винаги съм искала да бъда, защото винаги има за какво да се усмихнеш..:)и впрочие, перфектното семейство, това ли е шаблонът за щастлив, колко семейства от всички са наистина щастливи, аз имам себе, понякога и това е достатъчно, ще е хубаво да имам и своята половинка до мен, но все пак имам себе си, това е единственото, което имам и което никой не може да ми отнеме, и да, щастлива съм, защото знам как да обичам, себе си и всичко около мен:)

Анонимен каза...

Edin ot nai-golemite problemi na horata prezi 21 bek e samotata :(

Анонимен каза...

vijdam sebe si sled nqkolko godini i me e strah, che shte e taka.. loshoto e che se chuvstvam sama mnogo sama i ne znam kude e problema da e taka. tursq go v sebe si i ne go namiram iskam kogato se pribera da se gushna v nqkoi i da se pochuvstvam obichana i jena.. no qvno vruzkite sa slojno neshto;((

Nathalie каза...

хей, Анонимен последен, след няколко години ще си там, където искаш да бъдеш. и това чувство на самота, то често идва отвън, насадено ни е. огледай се в себе си. ти никога не си сама. повярвай ми. от както написах този пост, минаха години, достатъчно време да разбера, че съм една щастлива жена, че и преди е било така, че и сега е така. и никоя сродна душа не може да ти даде това щастие, освен ако ти не го носиш в себе си. горе главата, щастието е в теб.

Анонимен каза...

сама съм. без приятели, без колеги, без мъж... сама. имам само детето си, той е светът ми.

Анонимен каза...

I AZ SAM SAMOTNA NO PREDPO4ITAM TAKA OT KOLKOTO DA IMAM MYJ DO SEBESI A DA TYRSI I DRUGA A TE POVQRVAYTE MI VSI4KI PRAVQT TAKA UVERQVAM VI VSI4KI SA

Анонимен каза...

Ровейки се в нета, попаднах на този пост. Разпознавам себе си в него. На 25 години съм сама и без изгледи това да се промени (поне засега). Забравям за самотата понякога, но после тя пак ми напомня за себе си и аз пак се чувствам по този гаден начин. Не мога да съм щастлива сама със себе си. Трябва да намеря своята половинка. Но ме е страх, че може и никога да не го намеря.

Анонимен каза...

i az se poznah v tazi istoriq. samo nqmam sobstven apartament :) nadqvam se skoro da sreshna maja koito me zaslujava!!!

Анонимен каза...

Уау. Наистина имаш талант! С удоволствие бих чела твои книги! Уау. Наистина уау. И на мен ми е тъжно.

Анонимен каза...

Ami,kakvo?super!jivota e edun i tryabva da se jivee na pulni oboroti!ne e zaduljitelno da si obvurzan,za da si shtastliv!

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

Публикуване на коментар