един перфектен ден.

юни. рано сутрин. вълнението ми се носи из въздуха. на вратата вече се звъни. първите ми любими гости понесли домашна торта в ръце. имаме още палачинки. чай. кафе. и сладко. щастие, премесено с храна. и смях. а от другия край на града вече се задава една любов. изкушавам се да драсна едно бързо описание. той го заслужава. красив е, а дори не го осъзнава. има нещо небрежно във всичко. в начина, по който поглежда. и в начина, по който въздуха се движи около него. зеленият му поглед може да вледенява или сгрява. зависи от деня и часа. мястото също е от значение. а кой е пред него е просто задължително в уравнението. носи цветя. тук вече ме изненада. той не е от тези мъже, дето говорят превъзнесени слова за очите ти. не пише стихове, и слава богу! но пък прави един куп откачени неща. като да те отвлече посред бял ден в неизвестна посока. имаме малко време преди да хукнем навън. хапваме в леглото. и за миг не сме много наясно, дали ще успеем изобщо да станем. или ще си останем така. правим усилие и то сработва. обличам се за миг. дори и той не го вярва. и вече сме на вратата. за да случим моите отлагани отдавна желания. номер 1. спирката на метрото. малко се лутаме кой перон, но нали ни е за първи път. нормално е. влакчето пристига и вече сме вътре. поглеждаме се съзаклятнически. такива сме си, угаждаме си. чудим се къде да слезем. и накрая слизаме. а навън вече вали. всъщност чадър не ни трябва. мокрим се малко. и още малко, и сме пред входа на отлагано желание номер 2. супената идилия на Шишман. дни наред чета статусите им във фб. и все казвам, че ще отида да ям супа. и все си правя сама една такава. малко сме закъснели и за това избор има някакъв, но не голям. подбираме бързо. и се катерим към етаж 2. той вече знае защо сме точно на това място. досеща се какво се върти в главата ми. този акцент го обичам. обичам, когато само хвърля поглед и вече знае, че мисля и какво мисля. един човек, с който мога да мълча. а мога и да говоря. всъщност всичко мога да правя. и най-обикновеното изглежда притегателно привлекателно. седим си двамата, един до друг и загребваме с лъжици. казваме си, че трябва по-често да го правим. та нали избрахме да скъсаме с офисите и да работим когато, каквото и както искаме. но и двамата знаем, че утре нещо друго ще е на дневен ред. после кафе. приказки. дъжд стичащ се. обратно в метрото. сред народа. стоим двама впили поглед един в друг. след толкоз години е изумително, че останахме ненаситни. жадни един за друг. и вече сме в компанията на FM+ и много джаз. потегляме наново и в нова посока. следват мигове на шопинг. отлагано номер 3. не случайно избран аромат. оставен голям бакшиш. и тук някъде се очаква да се разделим, защото планът предвижда да продължа с други две особи. но не ни се разделя, седим на пейката до денонощния магазин. ще ни сбъркаш със заблудени тинейджъри. ние, двамата, които обичаме нагласените кафенета и държим на обслужването, си седим на пейката и си говорим. целуваме се и пак си говорим. изричаме на глас, че така ни харесва. питам се кой кого промени повече. или и двамата взехме по нещо от другия. сещам се за времето в началото. тогава си крадяхме навиците. всеки избираше по нещо от чуждото и го правеше свое. и отново съм у дома, но само за малко, за да се дегизирам. вече не съм по дънки. а малко по-шик. нещо в стила на Carrie Bradshaw, в периода преди да се изтирифинчи съвсем. минавам и забирам едната, а после и другата особа. отлагано номер 4. стоим пред кино салона. и умуваме. искаме ли пуканки или не искаме? говорим глупости. смеем се. отървавам се от обувките си и заемам някаква си моя поза. вървят надписите. а никой не мълчи в тази зала. коментарите валят един през друг. и всеки по различно му се възмущава на кича струящ от екрана. и ред е на фалафелите с много картофки. точно навреме, преди да удари 12, духвам свещичките и тутакси забравям, каквото там си пожелавам. {един перфектен ден} когато прочетох пикантната версия на Пламски и поканата му да се включа в играта : вместо да съчиня перфектната измислица и да я украся майсторски с конфети, предпочетох да разкажа един мой ден, отминал съвсем наскоро. защото колкото и да се вглеждам в него и да търся какво да му махна или прибавя. не го намирам. всичко си му е на мястото и в доза, която просто му отива. just a perfect day. онези, малките неща. които се случват всеки ден. те правят живота вълнуващ.