Her Morning Elegance с мои думи.

ден да мине, друг да дойде. така съм го подкарала. исках слънце и жега. жегата дойде и след себе си донесе и дъжд, и порой. малко буря, и още толкоз гръм. докато се обърна почти. лятото нарами дисаги и тръгна да си ходи. иде есен. листа. малко тъга. празни паркове и пейки. после и това ще мине. ще се занижат снежни виелици. шалчета и ръкавички. подаръци, песни и нови години.

има дни, за които казвам : да свършват по-бързо. и утре да идва. но днес никога няма да се върне. и утре, и да бързам, и да не бързам, ще си дойде само. всеки ден имам нито по-малко, нито повече от 86 400 секунди. и какво правя с тях? понякога едно голямо Нищо. друг път малко Нещо. и така. разсъждавам си на глас. със сигурност искам да правя повече неща. дори и малки да са. просто енергия не винаги имам. отпускам се и се оставям вълните да ме люшкат напред назад. без път и посока. докато течението само ме намери. и посоката изведнъж стане кристално ясна.

не познавам друг мини филм. и друга музика. която по-добре да пасва на думите изречени вече. Her Morning Elegance и Oren Lavie. ще послушам. ще погледам. ще подействам. бездействствайки. и идеите ще ме връхлетят. а с тях и енергията. посоката. и пътя. всичко в едно. както едно време.