"могъл си да родиш дете,

трябва да можеш и да го научиш"

Да си родител, за мен е голяма отговорност. Аз съм от майките, според които децата трябва да се научат и да им се покажат нещата по-навреме, а не да се оставят САМИ да се научат да се хранят с лъжица (все някога ще стане!), да пият от чаша (все някога само ще започне!), да не ползват памперс (да сте виждали дете например в първи клас с памперс?).

В интерес на истината и втората гледна точка е вярна, но децата трябва да се напътстват, да им се покаже, а после да се оставят сами да си дооткрият нещата. Сега ми хрумна конкретен пример, реален случай - дете на 6 години, което не получава внимание от родителите си и не е ходило на детска градина. В резултат на което все още се напишка понякога, но най-недоумяващото за мен е, че детето от гледане на филмчета по Cartoon Network по цял ден е проговорило на английски?!? Когато се стигнало до задължителната предучилищна група, учителите обърнали внимание на родителите да се посъветват с психоаналитик, защото според тях страда от аутизъм. Но дори и след тази препоръка родителите не реагираха подобаващо, не взеха нещата в свои ръце, а дори се почувстваха обидени. Да осъзнаеш проблема всъщност означава да го решиш наполовина.

Това ме провокира да започна тази тема. Искам да споделя някои доста лесни и приложими игри, чрез които можем да дарим на нашите деца най-безценнтото в израстването им, а именно нашето внимание!

ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ ( 1-2 годиники )

Сигурно сме забелязали, че най-малките дечица предпочитат да си играят с всичко, което не е за тях, любими винаги са им мобилните телефони на родителите, дистанционното, инструментите на тати, бижутата на мама, обувките, очилата ... и т.н. Този списък е неизчерпаем и почти винаги актуален, докато интереса към една нова играчка трае максимум седмица, затова е и препоръката = играчките да се крият и да се сменят на една-две седмици.

Няколко идейки, които са лесни за изпълнение, почти не костват финанси на нас, родителите, забавни са и най-важното бързо се унищожават и се изработват нови и разнообразни за детето.

ШАРЕНИ КАРТОНЧЕТА
Това е за най-най-малките. Изрязваме различни формички от най-различни ярки цветове картон, закачваме ги над леглото, но ако е възможно с различни блестящи връзчици, на височина колкото една ръчичка. Така детето ще се опитва да ги докосне и ще усвои изправянето. А когато успее да ги хване ще е много доволно, а пък ние може бързо да ги заменим с други.

ПРАЗНИ БУТИЛКИ
В няколко малки пластмасови бутилки, например от минерална вода 330 мл, слагаме различни неща. В няколко наливаме вода, като пускаме малко темперни бои в контрастиращи цветове – ярко жълто, винено червено, зелено... В други пускаме камъчета, те са по-тежки и по-шумни. В други пускаме 2-3 пръста леща, тя е тъмна и с дребни зрънца. И т.н. В общи линии каквото ни хрумне. Детето ще се забавлява с различния звук, който издава шишенцето и мърдащото съдържание в него.

ПРАЗНИ БУРКАНЧЕТА
Същото можем да направим и в стъклени съдове, но тук самите съдове са в различна форма – например от няколко височини - пюрета, сокчета и всичко, което имаме под ръка, но да е малко и леко, така че да може да се хване от детската ръчичка и да има капачка. Поставяме пак всичко подръчно, което намерим в кухненския шкаф. Например – макарони, ориз, боб, леща, брашно и т.н.

ШАРЕН ЦИЛИНДЪР
Намираме една опаковка, най-добре с цилиндрична форма (може и квадратна кутия, тип кубче). Може да се ползва опаковката от някоя бутилка алкохол или най-просто бутилка от минерална вода, но с изрязано дъно и отвор. Целта е да се получи отворен цилиндър, но за безопасност на децата трябва да облепим краищата му с тиксо, за да не се нарани детето или да не разръфа кутията. След това изрязваме различни картинки, но не много големи. Горе-долу една картинка да заема максимум половината цилиндър. Облепяме целия цилиндър, като целта е картинките да се разминават, да не са на един ред. Ще стане още по-ефектно, ако предварително облепим цилиндъра с цветно или блестящо самозалепващо се фолио. А за по-голяма сигурност, а и устойчивост може пак да го облепим с тиксо. Детето ще се забавлява въртейки го в ръцете си и ще му се откриват различни и нови картинки, а и като бинокъл или наблюдателница става.

СЕКРЕТНО ШКАФЧЕ
Малко по-големите деца, около годинка и половина-две се забавляват, когато предмета изчезва. Може да залепим няколко кутиики една за друга, например 3 кибритени кутии, може и от големите. Взимаме една фигурка и показваме на детето, как я слагаме в едно чекмедженце и тя изчезва. След това отваряме друго и детето остава изумено. Друг вариант на играта е да оцветим капачетата на кутиите в различни цветове. Показваме фигурката на детето и затваряме, питаме го къде е фигурката и почти сигурно детето ще познае. След няколко повторения детето само ще започне да си отваря чекмеджетата и да се забавлява.

ДИЙ, ДИЙ КОНЧЕ
Слагаме детето на колене и леко го подхвърляме нагоре. Пеем му песничка, а когато песничката свърши, леко си отворяме краката така, че детето да пропадне. В началото внимателно, а после по-рязко. Това ще предизвика голям смях, сигурни сме.

КОТКА И МИШКА
Децата много обичат да се крият. На най-малките деца, когато им се каже скрий се, те обикновено слагат ръце на очите си и пак са много щастливи. По-големите, годинка и половина–две, ще бъдат още по-щастливи, ако и ние се включим в техните забавления. Например нив сме котка, а малкото мишле трябва да се скрие в дупката така, че да не го хване котката.

ПРЪСТЧЕТА
Смята се, че масажът на дланите влияе добре върху развитието на мозъка на детето. Тази игра е не само весела и познавателна, но и много полезна. Хващаме дланта на детето и започваме едно по едно да масажираме пръстчета:
Това пръстче е мъничко,
Това пръсче е слабичко,
Това пръстче е дългичко,
Това пръстче е силничко,
Свий юмруче юначееее!

ПРЪСТЧЕ ЧЕТЧИЦА
Тази игра е за около две годишните малчугани, които много обичат да се мацотят. А те почти всички са такива, стига мама да позволява. Но когато са прекалено малки, не можеш да им обясниш как се рисува с четка. Затова, постеляме на пода няколко вестника (не на килима), отгоре най-добре разстиламе един лист кадастрон, разтвавяме малко темперни бои в широк съд, и даваме пример. Потапяме пръстите си в боята и нариусваме нещо съвсем просто - цвете или слънце. Детето веднага ще разбере какво имаме предвид и ще започне да мацоти с удоволствие. Обличаме на детето някаква наша вехта тениска, ще му стои като дълга мантичка, така и ние няма да му се караме, че се цапа, а то ще бъде много щастливо.

ХИТРИНКА ЗА ПРАВИЛНО ХВАЩАНЕ
Малките деца хващат четката, молива, химикалката с цяла ръка. Затова, отчупваме едно малко парченце пастел около 3 см, показваме на детето как да рисува и му го даваме. Т.к. парчето е малко, то не може да го хване с цялата ръка, а ще бъде принудено да го хване с върха на пръстите, т.к. ще иска да ни последва.

„Mогъл си да родиш дете, трябва да можеш да го научиш”
руска пословица


Facebook Comments

2 коментарa :

kamelia каза...

na izpita po pedagogika, na k' ne beh hodila na nito 1 lekcia, mi zadadoha vyprosa "Kakva bila roditelskata lubov" i mi otgovoriha "BEZUSLOVNA" tova razlichavalo roditelskata lubov ot dr vidove lubov ...
Ne e dostatychno samo obache da obichame bezuslovno nashite deca. Trebva i da gi nauchim, da gi podgotvim za zhivota!

Анонимен каза...

Strahotni idei mi dadohte,mnogo vi blagodarq

Публикуване на коментар