да обичаш с отворени очи.

така се случва, че все по-често фокуса ми е върху събития, книги, филми (върху полезното) и все по-рядко върху личното. и този път няма да му изневеря (на фокуса), ала ще вмъкна и едно кратко лирично излияние.

случи се така, че в началото на годината, когато се наслаждавах на живота си такъв, какъвто е: шарен, весел, усмихнат, се срещнах с любовта. поне два месеца се носех на розовото облаче, наречено влюбеност. щастието ми бе (и е) осезаемо за всеки, докоснал се до мен. и така стана, че плавно и нежно страстното влюбване се преобрази в обич топла и ...

и тук приказките обикновено свършват с думите, и заживеели мирно и щастливо. обичам приказките, ала нека си кажем нещата такива, каквито са. срещата е само първата-първа крачка из предизвикателството да обичаш другия. тепърва започваш да се учиш да обичаш. всеки ден е нов урок по любов. да приемаш. да се изразяваш. да чуваш. всички добре заучени модели на поведение изскачат из миналото. изправяш се пред страховете си. до вчера щастлив със себе си, днес си на прага на нещо различно. ти, другия и връзката. и всеки си е една малка вселена.

каквото и да си говорим, няма две еднакви рецепти за (хармонична) любов. в процес на издирване съм на моята уникална (рецепта). това, което до момента, отчетох е, че опитам ли се да насиля и из-контролирам процеса, напрежението се насажда. открита ли съм пред себе си е по-лесно. признавам ли чувствата си, наблюдавам ли мислите си. колкото по-добре се разбирам, толкоз по-малко ядове си създавам сама. защото ума е този, който ме (ни) вкарва в задънени улици непрекъснато. да бъда с другия не само на думи, да отпусна юздите, да се отворя и доверя .. без очаквания, без изисквания, без идея какво следва.

и още поредица думички за размисъл върху това как се случва, живее, изгражда любовта из Да обичаш с отворени очи на Хорхе Букай, известен напоследък като модерния автор на нашето време.

(#) любовта започва, когато наистина открием другия. любовта започва с изненадата, с откритието. да се отворим за любовта означава да се отворим за новото. да обичаме означава да се отворим за реалното. (#) да се приемем започва с да се приема. именно този порив към приемане и покой - нищо друго - може да породи истинската промяна. (#) да се приемаме означава да живеем в мир и сговор със самите нас.

(#) любовта и близостта могат да съществуват само когато се отваряме истински пред някого. но това е невъзможно, ако сме си сложили бронята, затворили сме се в двореца си или сме се скрили в структурираната си самоличност. (#) в опита си да кажем Не на болката, казваме Не на любовта. и което е по-лошо, казваме Не на самите нас. (#) няма нужда да се правя на силна, за да ме обичаш. ако го правя, никога няма да разбера дали си способен да ме обичаш такава, каквато съм всъщност, уязвима, слаба или каквато и да е друга.

(#) да прегърнеш означава да дадеш с отворени ръце, и този, който дава с отворени ръце, получава с цялото тяло. (#) прегръдката означава подкрепа, а не натиск. (#) прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора.

(#) да бъдем готови да оставим другия да си тръгне е единствената възможност да поддържаме вечно обновяваща се връзка. (#) връзките продължават толкова време, колкото трябва да продължават, докато предполагат развитие и за двамата. (#) да ревнуваш означава да се страхуваш да загубиш някого, когото ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш, не си е заслужавало труда да запазиш. (#) да полагаме повече усилия, за да получим връзката, която желаем да имаме с любимия човек, вместо да цензурираме и контролираме останалите му връзки. (#) ако не ми даваш достатъчно пространство, аз така или иначе ще си го взема, дори това да означава да се отдалеча.

(#) relationship е умението да се срещаме заедно. (#) срещата е диалог, не налагане. диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме.